Флашмобът у нас
В България флашмобът далеч не е нещо непознато. Още преди британските потребители на Facebook да се сетят, родният Софийски клуб за бой с възглавници организираше боеве. Срещите обикновено бяха пред Народния театър "Иван Вазов" и събираха по около 30 души на едно място. Боят продължаваше 10-15 минути или докато хората не започнат да се изморяват и да си тръгват. Преди месец и половина в София се проведе поредният флашмоб, този път организиран от социалната организация Couchsurfing. Над 50 души се събраха на осми април пред НДК с една единствена цел - да "замръзнат" на едно място за около пет минути и да си тръгнат. Компанията, разбира се беше интернационална, и всеки беше научил за срещата от couchsurfing.org и от познати, които са го посетили или са членове на мрежата. Организатор беше Адам Данз, CS посланик за София. След кратко разяснение относно това, което трябва да се случи, тълпата, събрала се пред билетния център, се разпръсна. Към 7,30 се чу вик и всички "замръзнаха" по местата си за пет минути. Родните коучсърфъри обаче не спазиха съвсем условията на флашмоба (бързо събиране и бързо разпръскване на тълпата) и след събитието групата се запъти дружно в търсене на голямо заведение, където да се опознаят.Освен с цел да съберат на едно място различни хора, флашмобите често се правят в подкрепа на различни каузи. Такива например са зачестилите през последната година протести в защита на природата в България. И за тях, както и за останалите събирания, хората научават от интернет. Форумите, сайтовете на организации, че дори и личните блогове масово разпространяват идеята, която с всеки изминал ден сближава все повече хора по целия свят.
1 коментар:
ehaaaaaaaaaa....
Публикуване на коментар