Скот Коен, мениджър и съосновател на The Orchard: CD-то и DVD-то са в пенсия

- Скот, ти се занимаваш с музика от много години. Как реши да се захванеш точно с това?
- По онова време с партньора ми имахме страхотни планове за бъдещето и разпадащ се бизнес. Притежавахме звукозаписна компания, която не можеше да се справи с конкуренцията и беше пред фалит. Трябваше да измислим друг начин, по който да промотираме и продаваме музиката си. Така през 1995 г. свързахме няколко компютъра и направихме мрежа, използвайки модем.
- За онова време е било истинска революция.
- О, и още как. Новото веднага привлече младите и с нас се свързаха студенти, които искаха да са част от музикалния бизнес, да работят без пари, но да трупат опит. Работата на всички ни беше да откриваме в интернет хора, които харесват музика, сходна с тази, която беше качена на сървърите ни.
- През 1995 г. интернет не беше толкова популярен. Как откривахте потребители?
- Беше доста сложна задача. Използвахме подобия на форуми, където хората коментираха разни неща. Виждахме кой какво харесва и изпращахме съобщения: "Щом харесваш това, чуй и онова, може да ти допадне." Изпращахме мейли на всички един по един, защото тогава нямаше възможност за масово съобщение. Това, което ни шокира най-много в добрия смисъл на думата, беше фактът, че получихме 100% отговори. Всички бяха толкова щастливи да получат мейл. В компанията започнахме да мислим - щом пращаме съобщения и зарибяваме хората с нови групи, тогава защо не изпращаме направо музика? Замислихме се за това, как ще се промени бизнесът, ако това стане реалност, и стигнахме до заключението, че в бъдеще ще се купува музика онлайн.
- Как реагираха хората на това нововъведение?
- Изключително негативно. Ние не само се опитвахме да продаваме дискове, а предлагахме файла, самото MP3. Беше направо невъзможно да си пробием път напред. Аз прекарвах изключително много време в ходене по конференции, на които се опитвах да обясня на хората, че това е бъдещето. Разказвах им как след години ще се снабдяват с албумите на любимите си групи, без да стават от стола.
- Как се развиваше музикалният бизнес тогава?
- 1995-1997 бяха годините, в които дисковете бяха в своя разцвет. Продаваха се като топъл хляб. Изведнъж обаче гледате мен, застанал пред хиляди фенове на стереоуредбите, обяснявайки, че след 5 години дори няма да си спомнят как са гледали на дискмена като на най-голямото чудо на техниката. Нещата започнаха да се променят много бързо. 1998 г. беше по-добра от 1997-а, 2000-ната беше изключителна. Мисля, че стартирането на програмата ни даде голям тласък, защото показа, че може би има някаква доза истина в това, че в бъдеще хората ще търсят дигитална музика.
- Разкажете ми за първата група, която промотирахте онлайн?
- Първата група, която промотирах, беше, преди да стартирам The Orchid. Наричаше се Godhead. Ние направихме първата онлайн кампания, която представяше изпълнители на публиката. Първият път, когато музикант подписа договор за The Orchid обаче беше едно от най-запомнящите се събития в живота ми. Едно е да имаш идея, друго е да виждаш, че има някой, който я разбира и иска да рискува заради теб.
- Не мислите ли, че торентите и пиър ту пиър мрежите са конкуренция?
- Първото, което трябва да се направи, е хората да научат за дадена група или изпълнител. След това е лесно. Ако ние започнахме с идеята просто да вземем стария диск, да го качим в мрежата и да го продадем, значи сме изпуснали нишката. Идеята е да се осигури неограничен достъп до музика и информация като цяло. Начинът, по който хората ще се снабдяват с нея, е чрез месечна такса. Мисля, че никой няма да откаже да плаща по 1-2 лева отгоре на сметките си, които обаче да му осигурят достъп до всякакви данни в мрежата. Защо една книга е достъпна, ако ида в библиотеката, след като съм си купил месечна карта на символична цена, а в интернет не е така?
- Мислите ли, че това ще стане реалност в следващите 10 години?
- Ходите ли често в библиотеката? Не, но не мислите, че тя трябва да бъде затворена. Да не плащаш такса, защото не използваш нещо, не е добра идея. Тук не става дума само за музика, а за интелектуалната собственост като цяло. Всеки трябва да има достъп до информация. Малко хора се замислят, че мрежата наистина е необятна. В момента всички ние строим цяла нова индустрия, която да дава на теб като потребител най-доброто.
- Какви са вижданията ви за дигиталната музикална индустрия през следващите 5-10 години? Мислите ли, че идва краят на CD-то и DVD-то?
- Разбира се. CD-то и DVD-то определено вече са в пенсия. Това не означава, че музиката, филмите или книгите също са към своя край. Те стават все по-достъпни, но под друга форма. Едно време хората са писали по стените на пещерите, а по-късно върху кожа. Вчера имахме хартия, а днес - електронни книги. Светът се променя непрекъснато и е важно хората да могат да гледат на нещата от различен ъгъл. До няколко години ще се снабдяваме с музика, книги и филми по друг начин и този начин е дигиталният.

*СКОТ КОЕН започва кариерата си в музикалния бизнес през втората половина на 80-те години. Съосновател е на лейбъла The Orchard и отговаря за мениджмънт и маркетинг развитието на компанията за Европа. Като признат нов медиен експерт той е изтъкнат публичен говорител и лектор в университети.

Делнична музика

Това е единственото, което мога да кажа в момента....
В разгара на почивката си...
След 5 невероятни утрини във Венеция..
Един ЯК работен ден (примесен с малко картинг и Ducati...)..
СЛЕДВА........

Боб Синклер: Обичам да се влюбвам!

Миналия уикенд в София беше специален. За първи път у нас гостува бащата на съвременната диско музика – Кристоф ле Фриан, по-известен като Боб Синклер. Изпълнителят, който буквално побърка света с парчетата си World Hold On и Love Generation, тази година включи България в турнето си, в което представя новия албум Born in 69. Той събра родните си фенове в столичния клуб “Ялта” в събота вечерта. В продължение на 4 часа феновете танцуваха под ритъма на парчетата от последния албум. Не липсваха и класиките от Western Dream – диск, който в продължение на месеци заемаше първите места на различни класации по целия свят, сред които и Билборд. Специално за “Монитор”, Синклер разказва историята на албума, както и любопитни моменти от последните две години.

-Здравей и добре дошъл в България! Как се чувстваш?
–Добре, въпреки факта че не съм спал последните дни.
-Работиш доста тежко напоследък. Сега пусна и нов албум –“Born in 69”, който представяш с турнето си. Отне ти доста дълго време, каква е историята около новия запис?
-Ох, историята е доста дълга. Изпитвах нужда да направя нещо по-голямо след парчета като World hold on и Love Generation. Исках да създам нещо ново, което тотално да побърка публиката. Но след такива големи хитове като по-горните е доста трудно. Затова реших да напусна Франция за известно време и отидох в Лос Анджелис.
-Защо точно в Лос Анджелис?
-Първо, защото там са големите звезди. Нямаше как да не ми хрумне нещо, когато около мен се движат най-различни известни хора. Второ, Лос Анджелис е може би едно от малкото места в света, където е слънчево абсолютно всеки ден! За една година имаше само 3 седмици дъжд. Това е място, което те вдъхновява.
-Какво се случи там? Откри ли това, което търсеше?
-Да, намерих го. В продължение на месеци търсех нови стилове, попаднах на едно по-калифорнийско звучене, рок, поп от 70те и 80те. Открих доста винтидж магазини, купих около 2000 нови записа и ги слушах в продължение на седмици. Първо ми хрумна идеята за парчето Peace Song. То стана и първия голям хит от албума.
-Защо албумът е кръстен Born in 69?
-Докато слушах всички тези демо записи и много, много музика от тези години, например Боб Дилан, си помислих – защо да не си направя подарък за рождения ден? Това е подарък за мен и феновете ми. Пуснахме го в продажба на 11 май, ден, след като навърших 42. И този път всичко се върти около една идея – мир и любов. Има обаче и още нещо – свободния дух на поколението от 60те години. Чрез всички тези неща, преплетени в музиката, аз отново се опитвам да накарам хората да споделят живота си, любовта, която ни крепи. Това е същата мечта, която имахме в албума Western Dream и парчето Love Generation.
-Говорейки за Love Generation, тази песен беше и все още е тотален хит. Имаше ли такова усещане, когато я записа?
-Е, знаех, че парчето е доста специално, но нямах усещането, че ще стане тотален хит. Песента е доста емоционална и запомняща се. Виждам, че хората усещат по някакъв по-дълбок начин текста и музиката, които съм съчетал. Това е песента на момента, а може би и химна на цяло едно поколение.
-Песента Lala Song от новия ти албум също се очертава като голям хит. Тя е много различна, защо?
-Това парче също има специален заряд, така е. Има много, много деца, също като в Love Generation. В песента става дума за мир, акустични китари и добро настроение. Реших да вмъкна малко хип-хоп този път, защото това също е част от музикалната ми култура и е нещо, което много харесвам. Реших обаче да разнообразя, пак спазвайки идеята на албума, но вмъквайки вокалите на хип хоп изпълнители от 70те - Sugarhill Gang. И се получи страхотно! Момчетата са на по 50 години и са изключително свежи и динамични.
-Кога можем да очакваме видеото към песента? Имаше ли някакви идеи как ще изглежда то?
-Трудно ми е да го кажа, но не. Нямах абсолютно никакви идеи. Чувствах се абсолютно празен. Благодарение на Manu Chao и режисьора ми Денис Тибо обаче измислихме най-голямата щуротия! Клипа ще бъде под формата на репортаж за група хлапета, които монтират аудио системи към колелата си и се разхождат по улиците на Ню Йорк с тези огромни колони, закачени за кормилото. Ще се получи страхотен клип, сигурен съм!
-Кога можем да го очакваме?
-До 2-3 седмици ще е готов.
-Всичките ти песни са изключително страстни, заредени са с различни емоции. Със сигурност има нещо, което те вдъхновява и те зарежда. Каквое е то?
-Емоцията. Емоцията като цяло. Обичам да споделям нещата, които музиката носи със себе си, обичам да се влюбвам.
-Влюбен ли си в момента?
-Да. В едно красиво и много специално момиче.
-Ти си диджей от 18 годишен. Винаги ли си искал да се занимаваш точно с това?
-Винаги съм искал да се занимавам с музика. Имах го заложено. Наистина е трудно да балансираш между работата и семейството, особено тогава, когато работата ти е свързана с много пътувания, но когато се занимаваш с това, което те прави истински щастлив, ти си късметлия.
-Какво би казал на феновете си в България?
-Благодаря ви, че подкрепяте музиката ми, надявам се да харесате последния ми албум. Обичайте се!

В Созопол барманите танцуват

На море през юни. Звучи абсурдно за запаления турист, който търси квартири, цаца на корем и целодневно изпъване на шезлонга на плажа. На море през юни е магическо изживяване само за ценители, особено когато става дума за малкия рай на родното Черноморие – Созопол. Градчето, което всяка година се бори с бетона и цимента и успява да запази чара си, тази година отново събра стотици от цяла България, дошли за едно единствено нещо – откриването на „Малката Текила”. По традиция в средата на юни групи от Варна, Пловдив, София, заравят дружно крак в пясъка, поставяйки началото на лятото. А новият сезон в Созопол по традиция започва в момента, в който една от емблемите на морското градче отвори врати. Намираща се точно срещу входа за стария плаж, до новата автогара и непосредствено преди началото на Стария град, „Малката Текила” със сигурност е донесла на Созопол повече популярност, отколкото и най-добрата кръчма, най-евтината квартира и дори фестивала "Аполония". Като добавим и факта, че китното морско градче е едно от малкото места по крайбрежието, които са запазили чара си и казват не на големите хотели в центъра, разбираме защо толкова народ се изсипва там почти всеки уикенд само за едното му купонясване. Партито за откриването започна още в петък вечерта(12 юни, б.а.), когато за броени часове уличките около Параклиса и новата автогара се напълниха с коли с най-различни регистрационни номера. Големи компании от различни краища на страната идваха с единственото желание да открият сезон 2009. Освен ентусиастите, на отварянето на бара шум се вдигаше и от компания, дошла на морето да празнува рожден ден. На това се казва хора с традиции. Оказа се, че рожденикът от години добавя по годинка към възрастта си именно на това място, сред приятели и познати, голяма част от които без капка колебание в петък след работа палят колата, за да прекарат уикенда на юг. За други пък важеше максимата "човек е човек, когато е на път", пък макар и само за уикенда. А откриването на Малката текила наистина си е добър повод да се поразходиш до Созопол. Заведението е истински рай за прохладните летни жеги. Полу-открито е – не сте съвсем под звездите. Малката Текила прилича по-скоро на огромна тераса с бар по средата, на който правят най-вкусните коктейли и най-утоляващо жаждата мохито. Това е един от малкото барове, в които персоналът не си взима почивка. Когато имат нужда да се отърват от сметките и сипването на питиета, барманите се “смесват с тълпата”, вместо да се оттеглят в някое забутано кътче с цигара в ръка, гледайки накриво посетителите. Това е удоволствие за феновете на бара. Какво по-хубаво от това да си потанцуваш и поговориш с този, който преди малко ти е направил онзи невъобразимо вкусен коктейл, чието име дори не си спомняш? Друго нещо, с което впечатлява персоналът е способността на всеки един от барманите да прави чудеса с шейкъра. Тук стига да кажете само “шот” и след секунди на масата се появяват двайсетина чашки. Магьосниците зад бара правят чудеса и с коктейлите и винаги са готови да експериментират. Това неминуемо води до въпроса - "колко струва". За разлика от повечето места по Черноморието, Созопол все още залага на високия брой посетители, от колкото на нулите в менюто. "Малката текила" не е изключение от правилото. Повечето коктейли са по 6-7лв, малките питиета са между 2 и 3, безалкохолните не надхвърлят 1.50. И всичко това под ритъма на страхотни фънк и грууви мелодии. Барът е любим на стотици и поради друга причина. Както казват някои “Всичко започва и свършва в Созопол”. Първо, няма начин да не видите поне един-двама познати, ако сте почитатели на места като столичните Лодки, Петък, Питие, Билкова, или пък обичате да си плажувате на Смокиня, Каваци или Златна Рибка. Второ, дори и да не видите нито един познат (което е малко вероятно, въпреки всичко), със сигурност ще завършите вечерта с поне още едно име в телефонния си указател. И то няма да бъде от някоя нескопосана свалка. Просто вероятността да срещнете евентуално ново попълнение към компанията е огромна. В никакъв случай не си мислете, че „Малката Текила” работи само вечер. Барът е истински крайбрежен рай през деня. Интериорът е решен в светли цветове – червено, оранжево и тук-таме малко черно по някоя от табуретките. Всичко е кожено, като можете да избирате между някое от четирите сепарета, разположени по ъглите, масичките с високи столове или бара. Под бар разбирайте четирите “стени на терасата” и основния. Можете да се отпуснете и в градината, където има два люлеещи се дивана, както и маси със сгъваеми столчета. Ако ви доскучее, или искате да раздвижите компанията, на разположение денонощно са двете джаги и дартса. Освен че е близо до водата, „Малката текила” е и на сянка, като в непосредствена близост са градската градина, стария град и централния плаж. Говорейки за „Малката текила”, няма как да не споменем и друг, превърнал се в емблематичен, бар в Созопол, много често бъркан с по-горния. Става дума за симпатичното заведение „Текила бар”. То се намира близо до яхтеното пристанище, разположено е върху нещо като сал в морето, което означава, че ако смятате да се отдадете на бурни танци през нощта, трябва задължително да имате връхна дреха под ръка. Да си буквално в морето в полунощ не е шега работа.