- Скот, ти се занимаваш с музика от много години. Как реши да се захванеш точно с това?
- По онова време с партньора ми имахме страхотни планове за бъдещето и разпадащ се бизнес. Притежавахме звукозаписна компания, която не можеше да се справи с конкуренцията и беше пред фалит. Трябваше да измислим друг начин, по който да промотираме и продаваме музиката си. Така през 1995 г. свързахме няколко компютъра и направихме мрежа, използвайки модем.
- За онова време е било истинска революция.
- О, и още как. Новото веднага привлече младите и с нас се свързаха студенти, които искаха да са част от музикалния бизнес, да работят без пари, но да трупат опит. Работата на всички ни беше да откриваме в интернет хора, които харесват музика, сходна с тази, която беше качена на сървърите ни.
- През 1995 г. интернет не беше толкова популярен. Как откривахте потребители?
- Беше доста сложна задача. Използвахме подобия на форуми, където хората коментираха разни неща. Виждахме кой какво харесва и изпращахме съобщения: "Щом харесваш това, чуй и онова, може да ти допадне." Изпращахме мейли на всички един по един, защото тогава нямаше възможност за масово съобщение. Това, което ни шокира най-много в добрия смисъл на думата, беше фактът, че получихме 100% отговори. Всички бяха толкова щастливи да получат мейл. В компанията започнахме да мислим - щом пращаме съобщения и зарибяваме хората с нови групи, тогава защо не изпращаме направо музика? Замислихме се за това, как ще се промени бизнесът, ако това стане реалност, и стигнахме до заключението, че в бъдеще ще се купува музика онлайн.
- Как реагираха хората на това нововъведение?
- Изключително негативно. Ние не само се опитвахме да продаваме дискове, а предлагахме файла, самото MP3. Беше направо невъзможно да си пробием път напред. Аз прекарвах изключително много време в ходене по конференции, на които се опитвах да обясня на хората, че това е бъдещето. Разказвах им как след години ще се снабдяват с албумите на любимите си групи, без да стават от стола.
- Как се развиваше музикалният бизнес тогава?
- 1995-1997 бяха годините, в които дисковете бяха в своя разцвет. Продаваха се като топъл хляб. Изведнъж обаче гледате мен, застанал пред хиляди фенове на стереоуредбите, обяснявайки, че след 5 години дори няма да си спомнят как са гледали на дискмена като на най-голямото чудо на техниката. Нещата започнаха да се променят много бързо. 1998 г. беше по-добра от 1997-а, 2000-ната беше изключителна. Мисля, че стартирането на програмата ни даде голям тласък, защото показа, че може би има някаква доза истина в това, че в бъдеще хората ще търсят дигитална музика.
- Разкажете ми за първата група, която промотирахте онлайн?
- Първата група, която промотирах, беше, преди да стартирам The Orchid. Наричаше се Godhead. Ние направихме първата онлайн кампания, която представяше изпълнители на публиката. Първият път, когато музикант подписа договор за The Orchid обаче беше едно от най-запомнящите се събития в живота ми. Едно е да имаш идея, друго е да виждаш, че има някой, който я разбира и иска да рискува заради теб.
- Не мислите ли, че торентите и пиър ту пиър мрежите са конкуренция?
- Първото, което трябва да се направи, е хората да научат за дадена група или изпълнител. След това е лесно. Ако ние започнахме с идеята просто да вземем стария диск, да го качим в мрежата и да го продадем, значи сме изпуснали нишката. Идеята е да се осигури неограничен достъп до музика и информация като цяло. Начинът, по който хората ще се снабдяват с нея, е чрез месечна такса. Мисля, че никой няма да откаже да плаща по 1-2 лева отгоре на сметките си, които обаче да му осигурят достъп до всякакви данни в мрежата. Защо една книга е достъпна, ако ида в библиотеката, след като съм си купил месечна карта на символична цена, а в интернет не е така?
- Мислите ли, че това ще стане реалност в следващите 10 години?
- Ходите ли често в библиотеката? Не, но не мислите, че тя трябва да бъде затворена. Да не плащаш такса, защото не използваш нещо, не е добра идея. Тук не става дума само за музика, а за интелектуалната собственост като цяло. Всеки трябва да има достъп до информация. Малко хора се замислят, че мрежата наистина е необятна. В момента всички ние строим цяла нова индустрия, която да дава на теб като потребител най-доброто.
- Какви са вижданията ви за дигиталната музикална индустрия през следващите 5-10 години? Мислите ли, че идва краят на CD-то и DVD-то?
- Разбира се. CD-то и DVD-то определено вече са в пенсия. Това не означава, че музиката, филмите или книгите също са към своя край. Те стават все по-достъпни, но под друга форма. Едно време хората са писали по стените на пещерите, а по-късно върху кожа. Вчера имахме хартия, а днес - електронни книги. Светът се променя непрекъснато и е важно хората да могат да гледат на нещата от различен ъгъл. До няколко години ще се снабдяваме с музика, книги и филми по друг начин и този начин е дигиталният.
*СКОТ КОЕН започва кариерата си в музикалния бизнес през втората половина на 80-те години. Съосновател е на лейбъла The Orchard и отговаря за мениджмънт и маркетинг развитието на компанията за Европа. Като признат нов медиен експерт той е изтъкнат публичен говорител и лектор в университети.
