Делнична музика

У, ля ля. :)

Какво е общото между:

Рим
Ланкуси
150 км в час
160 евро
Паскуа
Великден
Кофти боя за яйца
Дебитна карта
Изпуснат полет
Рожден ден
Много яки хора
Много бяло вино
Риба тон
Кашу
Паста
Метро
..............................

Всички те, взети заедно, образуват най-ненормалното 10дневно празнуване на Паскуа-Моят 20ти рожден ден-Великден. Поредното ми посещение на любимата страна!

Обратно у дома, след един изпуснат полет, отново си давам сметка, че съм дете на пътя.

Отново лирическо отклонение, но с този пост искам да благодаря на хората, които се забавляваха с мен на пътя, в кухнята, в стаята, в метрото, в бара и в ресторанта. Благодаря ви!

СТОЛИЧНИ “ДУПКИ” зарибяват с артвечери

Ето, време е. Всички почти официално хвърлихме зимните якета в гардероба и извадихме пролетните обувки от шкафа. С все по-осезаемото идване на пролетта животът в столицата започва постепенно да добива своя нормален ритъм. Улиците се пълнят с хора една идея по-усмихнати, отколкото преди. Парковете и градинките също. С тях идва и желанието на много от нас да разведрят зимния си режим "на работа(училище)-вкъщи и от време на време на кръчма с приятели" и отново идва времето на пейките, поляните и любимите свежи заведения, които носят със себе си много приятни и топли емоции.

Сега няма да говорим за елитни ресторанти и хаус клубове.
Ще се спрем на по-обикновени (а и не чак толкова), но народни места, които винаги ще са на мода, особено когато стане въпрос за по-топло време, по-топли емоции и по-студени напитки. Всички знаят "Билкова" на "Шишман", "Блейз" (на "Славянска" 36) и "Питие". Това са вечните т.нар. дупки, където влизането веднага те кара да кажеш "Здравей" на поне част от познатите си, защото там винаги има такива. Ако случайно липсват, то бързо ще си намериш нови. Наричаме ги така не защото са поредното пропаднало заведение с пластмасови столчета и маси с карирани покривки - нищо подобно. "Дупките" са подземни леговища, в които като нищо можеш да срещнеш половината имена от телефонния си указател, момичето, с което си пил на "Малката текила" в Созопол, или компанията, която те е качила на стоп през 2007-а.
Освен гореспоменатите в София има още няколко кътчета, забутани в уличките между сградите, където няма да видите надути момиченца пред вземане на лична карта, батковци с дебели портфейли или заклети пияници. За щастие все още има места, където бирата не е 3 лева, на входа не те посрещат студени физиономии, готови да ти извият врата, а като влезеш, има вероятност да уцелиш някое литературно четене или прожекция. И, случайно или не, повечето от тях се намират на пъпа на София.
Първата ни спирка тази събота е в небезизвестния бар „Баркод" на ул. "Шишман" 17. Ако приемем за изходна точка "Билкова", то вървим в посока пл. "Народно събрание" и се оглеждаме вдясно. Барът е сравнително малък, работи цяла седмица и приема гости още от обяд. Мястото е голямо, разположено на два подземни етажа. Първият е доста светъл и просторен, с много масички и столчета, типични за по-малките ресторанти. Е, за съжаление в "Баркод" няма да може да хапнете, но за сметка на това имате богато меню с напитки - шотове, коктейли, кафе. Вторият подземен етаж е нещо като запазена марка на по-големите пияници, макар и силно казано. Осветление там почти няма. Вечер се палят свещи, които уж придават малко по-романтична и лежерна атмосфера. Иначе масите са си същите - големи, квадратни, подходящи за разливане.
Ако приемате съвети, то непременно запомнете, че трябва да избягвате коктейлите с повечко натрошен лед. Определено няма да получите нищо повече от вода с някакъв вкус и съвсем леко усещане за напитка. Това няма да ви направи голямо впечатление, когато дойдат големите жеги и "Баркод" отвори лятната градина. Затова засега, докато сте все още в затворената част на бара, предлагаме да заложите на по-силните напитки, бира или сок за въздържателите.
Втората спирка е едно много уютно, сравнително ново заведение на клубната карта на София. То се намира на мястото на бившия "Медитерани" и се нарича "Контраст".
Определено бяхме приятно изненадани от новото дете на столицата. На пръв поглед запазило идеите на предишния бар, мястото всъщност няма нищо общо с него освен градината отвън. Там са разположени няколко маси, около които са наредени удобни столчета. Със слизането по-стълбите пък се открива страхотна гледка - меки пастелни цветове и изключително свеж и енергичен барман, който веднага посреща новодошлите с усмивка и шеги. Това определено е рядкост напоследък - персоналът да се забавлява заедно с теб, и посрещаме идеята с две ръце "за". Макар и под земята, "Контраст" предлага връзка с външния свят - няколко прозорчета и безжична интернет връзка. Мястото разполага с четири помещения - зелено, синьо, червено и оранжево. Има няколко сепарета, като е оставено и достатъчно място, на което да се раздвижим, за което ще помогне и хубавата не много силна музика, която звучи от колоните. Бар "Контраст" се намира на "Шишман" 37 и работи от 11 до 2 всеки ден.
Разхождайки се, няма как да не спрем и при добрия стар "Зион". Вече преименуван на „Хитрият петел", сред по-арт средите ресторантът на ул. "6-ти септември" 22 определено не е познат като такъв. Голямата зелена сграда се счита повече за отправна точка, център, водещ до две също така култови столични "дупки", отколкото за място за хапване и пийване. Разбира се, става дума за "Хамбара" и... "Дупката". Първото винаги ще си остане едно от най-чаровните места в София. Скрито от едната страна на къщата, то прилича по-скоро на кокошарник, отколкото на известно арт- заведение. Входът е скрит зад скована от дъски врата, зад която се открива още по-изумителна порта. Е, отварянето й ви гарантира влизане в един нов, непознат и дори понякога плашещ свят. Ако не сте свикнали да ходите по такива заведения, то това определено има шанс да се докосне до сърцето ви и да промени виждането ви за някои неща, за които сте настроени консервативно. Мястото е прекалено малко, за да побере всичките си фенове, но и в това има чар. Запалените свещи, дървените стълби, маси и столове създават изключителна артатмосфера. Заведението е на два етажа, вторият от които е по-скоро като балконче към по- голямото помещение. До него се стига по скърцащи дървени стълби, по които през годините се е изливал много восък. Восък е и ключовата дума тук - това е осветлението, това е и запазената марка на "Хамбара". На всяка колона има восъчни поставки със свещи. По стълбите - също. На бара - пак. Масите и столчетата са направени от дърво, като последните много често приличат (а може и да са) истински дънерчета. "Хамбара" за жалост е едно от малкото подобни заведения, които са надули цените заради славата си на арткръчма и редовното присъствие на чужденци сред посетителите. Никой обаче не е казал, че за тях 3 лева за 330 мл бутилка с бира са нищо пара.

Coca-Cola била създадена да лекува

Газираните напитки ­ те са навсякъде. В супермаркета, по павилиончетата, в хладилника. Има ги по много и различни ­ жълти, зелени, червени, примамват деца и възрастни. Кой обаче си дава сметка, че най-голямото изкушение сред газираните безалкохолни напитки е с убийствен черен цвят?

Бутилката с червен етикет, която днес е може би най-продаваното безалкохолно в света, е била създадена през XIX век. В края на март 1886 г. американецът Джон Пембъртън решава да създаде лекарство, което без проблем да може да се купува без рецепта. Така се ражда Coca-Cola. Напитката е съдържала вино, кофеин и кокаин, които, съчетани заедно, успешно се справяли с главоболието. След забраната на алкохола в Джорджия в края на същата година обаче се налага виното в рецептата да бъде заменено с безалкохолен сироп. Медикаментът се предлагал срещу пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които били хит в САЩ по това време.
През първата година от пускането є в продажба колата не е особено харесвана. През първите осем месеца са продавани едва по 9 чаши на ден.
Пембъртън започва да се отчайва, но изведнъж нещата се обръщат на 360 градуса. Факт е, че през XIX век в САЩ се смята, че газираните напитки са изключително полезни за здравето.Разпространяването на този факт кара хората бързо да започнат да търсят сладникавите безалкохолни. Заради обезболяващото си действие колата успява да измести от челните позиции останалите напитки на пазара и бързо става предпочитана.
Д-р Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на безалкохолното и започва да продава части от компанията си на свои съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 година той продава цялата останала част от фирмата на бизнесмена Ейза Кандлър. Той изкупува и останалите дялове и придобива 100% от компанията. Собствеността, която Кендлър всъщност придобива, му струва едва 2300 щатски долара. За няколко години усетът на бизнесмена към рекламата увеличава продажбите на сиропа почти десетократно.
Той решава да закрие фармацевтичната си фирма и заедно със съдружниците си основава Coca-Cola Company. Кандлър започва да събира фенове на безалкохолното, като раздава стотици талони за безплатна напитка.
Компанията продължава да се разраства и през 1894 година в град Далас, щата Тексас, е построена първата фабрика извън Атланта. Следващата година са открити и заводи в Чикаго, Илинойс и Лос Анджелис. През 1895 г., три години след създаването на компанията, Кандлър обявява, че Coca-Cola ще се пие във всеки щат и на цялата територия на САЩ. Мащабната рекламна кампания дава резултат и по времето на своята 50-годишнина напитката вече се е превърнала в национален символ на Америка.
Coca-Cola напуска САЩ за първи път през 1900 година, когато най-големият син на Кандлър ­ Чарлс ­ взима със себе си шише от напитката, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първото експортирано количество.
През 1985 по време на силна рекламна кампания компанията прави опит да промени рецептата на напитката. Собствениците решават да използват ванилин (синтетичен заместител на ванилията) вместо ванилия. Това, разбира се, води до огромен провал и е тежък удар за ръководството на компанията, тъй като по онова време Coca-Cola е най-големият потребител на естествен екстракт от ванилия в света. Освен че води до тежка икономическа криза в Мадагаскар (основната страна износител на ванилия), промяната в рецептата предизвиква недоволство от страна на потребителите.
Почитатели на старото безалкохолно основават организацията Old Coke Drinkers (от англ. "Стари пиячи на кола"), която се опитва да съди компанията и лобира за публикуването на формулата на старата напитка. Протестите принуждават компанията

Хит

Знаете ли какво правя?
Е, не, много ясно.
Седя на работа.
Седя си сама в отдела, пия биричка и се радвам на спокойно неделно дежурство (поне засега, да се молим до 7 да не се промени нищо).
И слушам музика.
И си мисля отново, колко ми е хубаво.
Колко ми е добре, че съм все още такова крехко, младо агънце, с малко (не чак толкова де) бирено коремче. Че в събота пропускам половината “учебен ден” и не ходя на Старобългарски, за да мога да прекарам следобеда с приятелите си, припичайки се по полянките, ядейки шоколадови яйца. И за пореден път си припомням, че слънцето носи моето време. Събуждам се, виждам колко е приятно навън, отварям всички прозорци и с мама започваме да простираме. И да пием кафе на терасата. И да слушаме музика, докато се обличаме.
И още нещо правя. Чакам с нетърпение петък. Тогава се очаква да се откъсна от нормалния си режим. А аз обичам от време на време да се откъсвам от него, все пак. И не само ще се откъсна от този режим, ами и ще си почина отпочивайки си (а не работейки и учейки).
И скоро, много скоро, ще стана на 20. Хит.