DJ Rady: Има много хора, които разбират защо ходят по клубове
Ти си един от първите, застанали зад пулта у нас. Какво означава 18 години клубен живот в България?
Доста работа за много хора и интелектуално развитие на всички тези хора. Какво беше клубният живот у нас в началото и какво е сега? Не е това, което трябваше да бъде вече. Е, все пак нещата вървят в някаква посока, бавно и постепенно, но може би по-бавно отколкото на мен ми се иска.
Каква е българската публика?
Българската публика е много яка. Както и да го погледнем, даже и в момента, когато тя се е понижила доста, по независещи от нея и клубовете причини, пак става доста екзалтирана. Все пак в по-голямата си част е наясно какво прави, защо ходи по клубове. Има хора, които разбират.
Как се е променяла аудиторията през тези 18 години?
Най-голямата промяна, разбира се, беше в началото. Тогава в дискотеките се слушаше предимно подбрана музика от дадена система. И след това се получи повече свобода в музикалния жанр и стилове. Като цяло хората се развиват от музикална гледна точка.
Колко далече/близко сме до стандартите в западните страни?
Доста работа за много хора и интелектуално развитие на всички тези хора. Какво беше клубният живот у нас в началото и какво е сега? Не е това, което трябваше да бъде вече. Е, все пак нещата вървят в някаква посока, бавно и постепенно, но може би по-бавно отколкото на мен ми се иска.
Каква е българската публика?
Българската публика е много яка. Както и да го погледнем, даже и в момента, когато тя се е понижила доста, по независещи от нея и клубовете причини, пак става доста екзалтирана. Все пак в по-голямата си част е наясно какво прави, защо ходи по клубове. Има хора, които разбират.
Как се е променяла аудиторията през тези 18 години?
Най-голямата промяна, разбира се, беше в началото. Тогава в дискотеките се слушаше предимно подбрана музика от дадена система. И след това се получи повече свобода в музикалния жанр и стилове. Като цяло хората се развиват от музикална гледна точка.
Колко далече/близко сме до стандартите в западните страни?
Това е относително, защото естествено има приливи и отливи. Имаше момент, в който ние бяхме малко по-напред от западните страни и доста по-напред от страните, които са около нас в Балканския регион. В момента страните от Балканския регион ни поизпревариха в клубната култура. Но това е вследствие на различни фактори, които нямат нищо общо с музиката, а по-скоро с проблемите на държавата ни. Голямото количество западни артисти, които идват тук, все пак налагат някакво добро ниво. Но наистина не е това, което на мен ми се иска.
DJ Vasquez: Чалгата ни завладя!
За теб какво означава 18 години клубен живот в България?
С една дума – мъка. Изключително много работа и усилия. В общи линии има промяна към по-добро, но чалгата ни завладя. Колко далече/близко сме до стандартите в западните страни? Може би дори сме ги достигнали, но манталитетът е много далече.
Какво беше клубният живот у нас в началото и какво е сега?
Беше общество на заблудени. Мислехме се за малко по-отворени, но сега е по-различно. Има много медии и широко интернет пространство, информацията е достатъчна, за да може всеки да си намери пътя. Как се е променяла публиката от началото до сега? Благодарение на клубове като Ялта в положителна посока. Никой не си е представял такива велики звезди да идват колкото през последните няколко години.
А каква е тя днес?
Десет пъти по-отворена от другата. „Прекалено много” разбират. Носят се по течението. В България има десетина диджеи, които са на изключително високо ниво - и технически, и като музика. Но публиката робува на имената, които в крайна сметка ги разочароват и българският диджей оправя нещата след това. Би трябвало местните диджеи да бъдат на почит, защото тях ги гледат постоянно.
Какво ни очаква?
Криза. Все по-голяма. Пазара на този тип забавления се свива. Младите хора отиват към първичното, лесното и ориенталското. Връщаме се в ерата на ъдърграунда, защото 60 – 70% от клубовете или така наречените „дискотеки” в София са чалга.
С една дума – мъка. Изключително много работа и усилия. В общи линии има промяна към по-добро, но чалгата ни завладя. Колко далече/близко сме до стандартите в западните страни? Може би дори сме ги достигнали, но манталитетът е много далече.
Какво беше клубният живот у нас в началото и какво е сега?
Беше общество на заблудени. Мислехме се за малко по-отворени, но сега е по-различно. Има много медии и широко интернет пространство, информацията е достатъчна, за да може всеки да си намери пътя. Как се е променяла публиката от началото до сега? Благодарение на клубове като Ялта в положителна посока. Никой не си е представял такива велики звезди да идват колкото през последните няколко години.
А каква е тя днес?
Десет пъти по-отворена от другата. „Прекалено много” разбират. Носят се по течението. В България има десетина диджеи, които са на изключително високо ниво - и технически, и като музика. Но публиката робува на имената, които в крайна сметка ги разочароват и българският диджей оправя нещата след това. Би трябвало местните диджеи да бъдат на почит, защото тях ги гледат постоянно.
Какво ни очаква?
Криза. Все по-голяма. Пазара на този тип забавления се свива. Младите хора отиват към първичното, лесното и ориенталското. Връщаме се в ерата на ъдърграунда, защото 60 – 70% от клубовете или така наречените „дискотеки” в София са чалга.
DJ Liubo Ursiny: Българската публика е стимул да правя това, което обичам най-много
Какво означава 18 години клубен живот в България?
18 години означават пълнолетие и начало на узряване във вкусовете.
Каква е българската публика?
Чудесен стимул да правя това, което обичам най-много.
Ти си едно от новите попълнения, за които имат големи очаквания. Според теб какво ни очаква?
Възход напред и нагоре.
18 години означават пълнолетие и начало на узряване във вкусовете.
Каква е българската публика?
Чудесен стимул да правя това, което обичам най-много.
Ти си едно от новите попълнения, за които имат големи очаквания. Според теб какво ни очаква?
Възход напред и нагоре.
1 коментар:
EXCESS--www.cobretistudio.com
Публикуване на коментар