8/29/2009

.

"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, то той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за друго."

Джон Стайнбек

8/24/2009

Венеция - перлата на Адриатическо море


Случвало ли ви се е да попаднете на място, където горещината и влагата са непоносими, но въпреки това да се влюбите в климата? Място, на което туристите по улиците от високо да изглеждат като мравки в мравуняк, но въпреки това да искате да сте част от тях? Място, на което каналите са навсякъде, но се чувствате като в най-красивия парк на света? Добре дошли във Венеция.

Надали има място на света, което да е толкова омайващо и романтично и в същото време толкова подтискащо. Определено няма друг град, който да ви накара да се влюбите и да намразите по едно и също време. Защо ли? Защото разхождайки се из Венеция, тесните улички ви поглъщат като черна дупка, която води към света на малките, китни къщи, цветните градинки и красивите италиански гондолиери. Поглед встрани обаче открива ужасната картинка на пъплещи като мравки туристи, сякаш тръгнали на състезание по музеите и магазините. Пазаруват, спират, тръгват, ядат, блъскат се.

Абстрахирайки се от тълпите, Венеция е истински рай за сетивата. Пътуването до там е малко сложно, защото от летището (без значение дали става дума за Марко Поло или Тревизо) трябва да хванете автобус до острова. След това се озовавате на огромен площад наречен „Рома”, който казва край на колите. Ако сте с автомобил трябва да го оставите на паркинга и да продължите пеша. И в това се крие най-голямата магия на Венеция. Изведнъж се озовавате в свят, в който

автомобилът е

тема табу,

а вредните газове от ауспусите са просто легенда. Единственото, което скъсява дългите разстояния е водното рейсче, наречено вапорето. Транспортът е изключително добре уреден и като нищо можете да си сверите часовника по лодките. Номер 1 тръгва от гарата (намираща се на горепосочения площад) и стига чак до остров Лидо – плажът на Венеция. Тази линия е най-чаровната, защото се движи по Канале Гранде, минава под Риалто (един от трите моста, пресичащи канала), продължава покрай двоеца на Дожите и стига до най-дългия остров около Венеция.

Определено разстоянията в самия град не са големи. Въпреки това е най-добре да си намерите хотел или квартира в центъра на града - около площад "Санто Апостоли" например. Не е много скъпо, но за сметка на това е изключително близо до най-големите забележителности - мостът Риалто и площад Сан Марко. В същото време не сте съвсем в центъра на тълпата. А тя обикновено се движи от Campo Senti Apostoli, по Salizada San Giovanni Grisostomo и продължава като стадо по малките улички, водещи до площад Сан Марко. След Sestere Cannaregio, която стига до гарата, San Giovanni Grisostomo е втората главна улица на Венеция. На нея са разположени множество магазини на различни марки – Gucci, Prada, Benneton, Calzedonia, Bata, както и много ресторанти. Говорейки за дрешки и чанти, голямата жега със сигурност стопява цените. Противно на очакването на българите, че най-евтин бански се купува през зимата, Италия доказва, че това мислене е грешно. Юли и Август са месеците, в които насочвайки се към ботуша трябва да се приготвите за голямото пазаруване. В разгара на сезона намаленията са нечувани - марковите бански вървят от 15-20 евро, обувките започват от 30. Потниците, късите поли и ленените панталонки също

примамват с

„горещи” цени.

На всяка витрина има надпис Saldi (от итал. намаление) и подканя туристите да прекрачат прага. Намаленията в Италия не са като у нас - от 200 на 150лв или пък само за определени стоки. Обикновено цената се сваля с поне 50% и много рядко се срещат магазини, които имат само няколко намалени артикула.

Редом до лъскавите витрини се нареждат и малките, симпатични магазинчета за сувенири. Те никнат зад всеки ъгъл като гъби след дъжд. Изборът е огромен – намират се всякакви дрънкулки като магнитчета, картички, сувенири от стъкло и типичните за Венеция маски. Последните са изключително разнообразни, както откъм шарка и размер, така и откъм цена. За най-малките керамични или с магнитче ще трябва да дадете между 3 и 5 евро. По-големите и шарени са по 15-20, като за най-екстравагантните и уникални трябва да броите поне няколко стотачки. Има и няколко гаражчета, в които можете да наблюдавате как майсторите рисуват върху маските.

Стъпвайки във Венеция забравете за картите. Много туристи се объркват допълнително, търсейки дадена улица в справочника. Островът е като лабиринт, но никога не можете да се загубите. Навсякъде има табели, сочещи към Сан Марко, който се намира в единия край, и гарата, която е на другия. По този начин винаги ще се окажете на познато място и ще продължите спокойни разходката си.

Препоръчително е да ходите пеша, защото возенето на вапорето излиза скъпичко - едночасов билет струва 6.50 евро, 12 часов - 16. Тридневните карти са по 33 евро. Те си заслужават тогава, когато сте отседнали далече от центъра, или пък сте решили да се разходите из островите.

Като стана дума за острови, Венеция е разположена върху близо 120. Всички те са свързани помежду си с над 400 мостчета, под които непрекъснато минават гондоли. Последните са страхотна атракция за минувачите, защото на всеки мост има поне двама-трима, които наблюдават някоя влюбена двойка, решила да се разходи с лодка по каналите. Най-известното място във Венеция, както и забележителност номер едно при организираните екскурзии, са площадът Сан Марко и едноименната базилика. Площадът, наричан още „официалният салон на Европа” е бил център на политическия, обществен и религиозен живот на града в продължение на стотици години. На него са разположени едни от най-важните административни сгради на Венеция, сред които и дворецът на Дожите. В него се намира и една от емблемите на островното градче—моста на въздишките. Много хора си мислят, че това е било любимото място на влюбените двойки. Мостът, построен през 1589г., всъщност свързва съда със затвора. За обречените на смърт, той бил

последното място,

от което виждали водата.

В този затвор е лежал и световноизвестният любовник Казанова. За жалост на туристите, до 2011г. мостът е в ремонт и от него се вижда съвсем малка част, заобиколена от реклама на спонсорите.

На площад Сан Марко се намират и две от най-старите кафенета на острова - Флориан и Куадри. Те били любими места на личности като Стендал, Густав Флобер и Хемингуей. Във всяко от тях можете да се насладите както на хубавите местни храни и напитки, така и да послушате италианска музика, за която се грижат живите оркестри. Всичко това обаче е на цена, доста по-висока от тази, на която ще ви обслужат по другите заведения.

Говорейки за заведения, отивайки във Венеция не се надявайте да опитате типична италианска храна. Повечето ресторанти са много скъпи и често предлагат на туристите специални менюта за по 15-16 евро. Те включват порция паста, месно ястие и напитка. В много от ресторантите предлагат и хамбургери с пържени картофи, супи и салати. В стремежа си да открият нещо типично италианско, някои се устремяват към тесните и отдалечени улички, но единственото различно, с което галят сетивата си, са пържените топчета моцарела.

Пазете се от розите!

Ако трябва в едно изречение да съберем съветите за безопасност както във Венеция, така и в цяла Италия, то то би звучало така: "Пазете се от розите!”. Дори никога да не сте стъпвали в страната на пастата, няма как веднага да не забележите едно – мургавите мъже, които обикалят по уличките с чанти или рози в ръка. Всички те са емигранти, които са си намерили работа като продавачи на неща от типа на "две за левче". Чантите са имитации на известни марки и обикновено са сложени на така наречената чаршафена сергия, опъната директно на улицата. Трикът е следния: финансовата полиция никак не обича мургавите братя с чантичките. Затова и ги гони непрекъснато. Видят ли униформени, "продавачите" свиват чаршафа и дим да ги няма. Поддържат комуникация по телефони, така че се предупреждават взаимно. Когато опасността дебне зад ъгъла дори не си правят труда да сложат чантите на улицата, а ги държат в ръка.

В никакъв случай не купувайте от тях. Имитациите са по 10-20 евро и са изключително некачествени. Мъжете обаче са много настойчиви и ако проявите интерес като нищо ще ви хванат за ръката и ще ви издърпат встрани, за да ви зарибят. Съветът тук е да заковете поглед в земята, когато минавате покрай тях. Погледнете ли дори леко към чантите няма измъкване в близките 10 минути. Звучи налудничаво, но е така.
Има и втора група емигранти, които са сменили чантите с рози. И не ги продават на сергии или седнали на столчета, както сме свикнали у нас. Те обикалят улиците и в момента, в който ги погледнете, тикат цветята в ръцете ви. Няма значение дали сте мъж, жена или дете. И каквото и да им кажете, борбата продължава, защото те знаят само едно: „Роза, 3 евро, 3 евро".



Разходка с лодка


Разходката с лодка е най-хубавото нещо, което може да ви се случи във Венеция. Романтична и интересна, обиколката по каналите ви позволява да видите отблизо и най-закътаните местенца на острова. За целта обаче не е нужно да си наемате гондола, разходката с която струва 80 евро за час (ако се договорите може да се уредите и за 60). Симпатичните лодки са много романтични, но трябва да сте готови да сте в центъра на вниманието. На всеки един от 117те моста на Венеция ще се намери по някоя компания, която да ви наблюдава и снима докато минавате отдолу. Интересен вариант са и такситата. Те са предпочитани от по-големи компании, защото побират по 10-12 души и така си струват цената от 55 евро.

Ако не обичате да ви заглеждат и искате да спестите някое евро, идеално за целта е вапоретото. Номер 1 върви по Канале Гранде и стига до остров Лидо. Ако си вземете карта за 12 часа или 2 дни, можете да си направите околовенецианско пътешествие – да отидете от Лидо и от там до съседните острови, най-известни сред които са Мурано и Бурано. Някои наричат вапоретото до тях междуселски кораб, защото самите островчета изглеждат близко на картата, но всъщност са доста отдалечени. А корабчето, което ги свързва, прилича на презокеански кораб. Разходка из стъкласките магазини и работилници на Мурано, обиколка на шарения Бурано и обратно във Венеция ви гарантира поне два часа с лодка из лагуната на Адриатическо море.


Хайвер от тофу вместо пържоли

Местата за хапване из града се увеличават със страхотни темпове. До всеки нов ресторант изникват и заведения за бързо хранене, които ни примамват с най-различни сандвичи и напитки. Малцина обаче се замислят, че хапването на крак не е най-доброто решение дори в забързаното ни ежедневие. Да, не винаги можем да си позволим да идем на ресторант за обяд, но от това зависи здравето ни. А кое е първото място, за което се сещате, когато чуете "здравословно”? Някое вегетарианско, разбира се.
София постепенно се превръща в царството на вегетарианските ресторанти. Освен че места като Dream House вече няколко години привличат все повече фенове, ресторантчетата, които не сервират месо, се тачат от много и различни типове хора. Говорейки за вегетарианство, не си мислете че това означава просто да махнете пилето от пилето с ориза. Противно на очакванията на повечето "месоядни", веги храната е изключително разнообразна и се харесва от всички.
Като един от първите подобни в столицата, Dream House e ресторант, който доказва това. За разлика от външния си вид - средно по-големина помещение на първия етаж на ул.Алабин 1 (безистена) с малки масички, мястото грабва с менюто, което е готово да угоди на всеки. По обяд през седмицата има обедни предложения, които са предназначени най-вече за работливците от съседните офиси, за които до преди години думата „ресторант” беше нещо като оазис в пустинята.
В менюто примамват вкусотии като "Патладжан кус-ку" (патладжан върху канапе от киноа със зеленчуци), нахутени кюфтенца с маслиново песто, задушени картофи с билки и запечени броколи със сирене и сметана. Цените ще се понравят на всеки - основните ястия са между 4 и 6 лв. Ако сте готови да експериментирате, може да разчитате на предложенията на готвачите. Със сигурност ще ви изненадат, като ви поднесат царевичен или морковен таратор. Освен това са способни да угодят на всеки. Готвят само със зехтин, но ако не искате мазнина, ще ви сготвят без. Ако пък сте на диета или имате здравословни проблеми, това е мястото, където ще се грижат за вас още от влизането. Хакерите в кухнята ще приготвят специално ястие, което да се соъбрази с вашия режим. Те са експерти в приготвянето на вкусна и полезна храна и наистина си разбират от работата.
През уикенда, когато няма обедно меню, също има изненади. В събота има чаена вечер, а в неделя - шведска маса, която струва само 7 лв и започва от 14ч. Масата е отрупана с над десет вида ястия, от които може да си взимате по няколко пъти, стига да не препълвате чиниите. "Просто не обичаме да изхвърляме храна", обясняват от ресторанта.
В заведението не се пуши. Според управителите това е повод клиентелата значително да намалява, защото един пушач може да доведе със себе си трима непушачи, но обратното не става. Въпреки това нямат намерение да правят салон или маси за пушачи. Е, за пиенето не можем да кажем същото. В Dream House има най-различни видове алкохол и безалкохолни, но без газирани. Предлагат се и най-различни био сокчета, сред които фаворит е този от бъз. Много свеж, с лимон и лед. Само тук се предлагат няколко вида сокове от бадемови ядки, които се приготвят със спиролина - водорасло, което се оказва най-богатия източник на естествени антиоксиданти от всички видове източници на храна.
Здравословният ресторант „Кибеа”, намиращ се на ул. ?+?+! е голямата изненада в царството на вегетарианските ресторанти в столицата. Той е създаден като част от Центъра за книги и здраве на Издателска къща „Кибеа“ и предлага дори ястия за строги вегетарианци - вегъни. Те освен месо, не консумират животинска мазнина, мляко, риба.
В менюто окото веднага грабват специалитети като хайвер от тофу с царевичен грис, поднесен с мариновано темпе, домашно приготвен пълнозърнест хляб и рукола. Ще си оближете пръстите и при вида на крокетите от магданоз и сусам, които задължително се сервират с изцедено кисело мляко с мента. А за тези, които си мислят че не може да има безмесно руло "Стефани" идва голямата изненада – руло от магданоз и козе сирене, поднесено със сос от печени червени чушки, ориз басмати, орехи и мариновани сушени домати. Предлага се и прясно изпечен хляб от пълнозърнесто брашно и ядки.
Десертите в ресторанта се приготвят с кленов сироп, а не със захар. Това е най-естественият познат подсладител, който в най-малка степен се подлага на рафиниране и сгъстяване. В ресторанта е обърнато и внимание на месоядните, защото в менюто са включени няколко ястия с пиле и риба, които обаче трябва да се поръчат предварително.

В Back Home наблягат на чайовете

Друг столичен ресторант, който примамва с вкусна и здравословна храна, но без месо, е Back Home. Кухнята там е изцяло вегетарианска, с леки препратки към аюрведичната. Заведението се намира на първия етаж на стара къща на ул. Врабча 24. Освен богатия избор в менюто всеки ден има и обедни специалитети. Откъм напитки се набляга най-много на чайовете – има над 50 вида. Голямо е разнообразието на плодови и зеленчукови фрешове. Откъм алкохол обаче ще останете разочаровани – бира има два вида а виното се предлага само греяно.


Люти чушки и паейя примамват на ул. Славянска

Улиците в София, макар и подредени, са истински лабиринт както за чужденците, така и за туристите в света на кулинарните изкушения. А когато става дума за хубава храна, гастрономите знаят, че карето между ул. Граф Игнатиев, Раковска, Васил Левски и Цар Освободител е рай за сетивата. Ако сте от онези, които търсят нещо по-така и ви е писнало от обичайните заведения, в които разнообразието е единствено в гарнитурата към пилешката ви пържола, то моля, заповядайте на ул. Славянска. Китната софийска уличка има всичко – от барове за по питие, през уютни ресторанти, завършвайки с хубава клубна музика.

Започнали с коктейл в градината на Блейз (Славянска 36), се насочваме към латино изкушението „Мачу Пикчу”. Намиращ се на ъгъла с Шишман, ресторантът отдалеч примамва с фасадата на сградата, в която се намира. Е, малко сме разочаровани, когато установяваме, че индианското е повече отвън, отколкото отвътре. Освен това, очаквахме престилката на сервитьорката да е обсипана с пера. Оставаше да видим дали кухнята съдържа типичните за културата на маите и ацтеките съставки, сред които основни били царевицата, бобовите култури и лютите чушки.

Макар да е променил облика си в сравнение с преди, когато наистина приличаше по-скоро на кръчма в джунглата (доколкото може да има такова нещо), отколкото на ресторант, Мачу Пикчу има своите запалени фенове. Мястото се оказва запазена марка

на чужденците, които по една или друга причина се озовават в София. Латино ресторантът е едно от малкото места в центъра, където почти винаги е гарантирана маса за големите компании. Тук усамотените кътчета до прозореца са спестени, за сметка на тези за по 6-10 души, разположени под плетеницата от маски и рисунки.

В менюто място намират както странни ястия, комбиниращи боб, свински врат и сирене, така и обикновени разядки от типа на задушени картофи. Мнозина обаче си мислят, че щом звучи екзотично, мексиканската кухня е и доста скъпа. Оказва се, че нетрадиционните ястия са по джоба на всеки.

Ако сте готови да експериментирате, можете да прескочите салатите, където единственото по-нестандартно са комбинациите с бекон или боб. Изненадата идва при супите. В менюто се предлагат традиционните мексикански Гаспачо (пасирани пресни домати, краставици, чушки, лук и зехтин за 2.71), Фабада (боб, св. врат, домати, зехтин и чили сос за 3.28) и Сопа де пойо (перуанска пилешка супа с царевица, зеленчуци, сметана и магданоз за 2.72). За дамите, които са на диета, се препоръчва царевичната кремсупа за 1.49.

Сред основните ястия окото веднага грабва Бока Гранде – цели 700 грама свински и пилешки филенца, гарнирани с бекон, гъби, царевица, чушки, лук, вино, аржентинска и мексиканска подправка, зехтин и чесън върху глинена плоча. Имайки предвид цената от 12лв. това е перфектно ястие за двама души.

Не може да подминете и вкусотиите с тортийа – мексикански хляб, направен от царевично или пшеничено брашно. Сред тях се отличават Енчиладас (тортийа с кашкавал, лук, царевица, пилешко месо, заляти с доматено пюре за 4.80) и Емпанадас (малки тортии с бекон, гъби, кисели краставички за 5.60). В менюто място намират и много ястия с ориз, паейа, пилешко, свинско и риба. Десертите също не са за пренебрегване. Емпанадас дулсес например представлява запържени тортии с ябълки и канела, гарнирани със сметана. За предпочитателите на класическите и леки десерти има и тирамису с оригинално маскрапоне.

Макар да не е точно на Славянска, „Егур Егур” (Ела, ела)също е от емблематичните за района заведения. Намиращият се на ул. Добруджа ресторант е вторият от веригата. Споменаваме го не защото се е случило нещо кой знае какво в интериорно или хранително отношение. Просто в тези дъждовни дни, когато облаците надвисват над доброто ни настроение, позиционираното в идеалния център на София заведение се оказва спасителен пояс в морето дюнери и пици.

„Егур егур” е може би единственото място в столицата (дори сравнявайки го с другите две от същия тип), където можете да се насладите на истинска арменска кухня.

В това ще се уверите още в момента, в който разгърнете менюто. Но последното със сигурност няма да ви направи особено впечатление, на фона на случващото се в ресторанта. Още от вратата ви посреща усмихната физиономия, чиято цел е да ви настани и да ви накара да се почувствате като у дома си.

Ако не сте свикнали на подобно отношение, в началото ще се почувствате като в някой снобарски ресторант, чиято редовна клиентела са дами с изкуствена гръдна обиколка, придружени от също толкова изкуствените си, но с дебел портфейл, кавалери. Само няколко минути след като прекрачите прага съмненията ви ще бъдат напълно заличени и ще видите колко по-приятно е да не ви се налага да обикаляте като мухи, за да си намерите подходяща маса. Още преди да сте седнали, симпатичният сервитьор поднася кана с вода, придружена от нужния брой чаши. Усмихвате се, а след това на масата долита и доволно количество типично арменско кьопоолу. Толкова истинско, че със сигурност при следващото ви посещение в супермаркета ще бягате като опарени от готовите салати. Заедно с разядката пристига и огромен панер с хрупкаво препечен арменски хляб. За разнообразие вместо типичното кьопоолу се предлага една вкусотия, чиито съставки май не е добра идея да се разгласяват. Само за да подразним небцето ви ще споменем, че в основата й седят цедено кисело мляко и люти чушлета.

Също върви в комплект с арменския хляб, задължителен за масата.

Ако стъпвате за първи път в „Егур егур" ще ви се стори, че менюто не е писано на български. Зад имена като Кайгана, Карнъ Ярък и др. се крият истински кулинарни изкушения. От предястията окото грабва звучното Схторац - рулца от пържени патладжани с млечна плънка (5лв. за 200 гр.). Наслада за небцето е и комбинацията от запечено овче сирене с мед и орехи, познато като Кахцър-панир. Предлагат се и класически предястия като задушени картофи (3лв.за 250гр), манатарки с масло и чесън (12лв) и зеленчуци на тиган (6лв). Основните ястия също не са за изхвърляне. Ако обичате да експериментирате изберете по-екстравагантните наименования, като Ишхан по Севански (филе пастърва с лимонов сос и бадемови сладки за 12лв) и Кебаб Лщарк (свинско и пилешко месо, задушени с пресни гъби, кисели краставици и моркови).

Цените като цяло не са от най-ниските, но имайки предвид обстановката и опита на главния готвач, със сигурност си заслужава да дадете 10лв. за ястие, което седмици наред ще препоръчвате на приятелите си.

8/03/2009

Делнична музика

Ех, морето :)

Раят се намира на изток и е разположен в и около Созопол, нали знаете?