Връщането...

Връщането от морето ме съсипва.
Всеки път.
Тази година за трети път се почувствах празна, стъпвайки в София. И не знам точно защо, аз обичам този град. И не е защото тук ми липсва нещо друго освен водата и пясъка (навсякъде). Тук отново се чувствам щастлива, защото някой ме кара да се усмихвам. Тук отново се чувствам в дома си, заобиколена от семейството си. Но някак си... някак си емоциите... прегръдките нощем, върху пясъка, слушайки разговорите между вълните, са по-силни.
И е по-топло. И сме по-потни, по-мокри, по-пияни. По-диви, морски.
Май трябва съвмсем скоро да заровя крака в пясъка. И май със сигурност съм била русалка в предишния си живот. Или поне риба.