Делнична музика

Martina Topley-Bird идва с Massive Attack

Дръж се здраво! Тази седмица започва със страхотни новини. Трябва да те предупредим обаче, че е наложително да си пазиш силите, въпреки че ударните летни партита вече започнаха. Новината, която ни разтресе тази сутрин, е свързана с концерта на Massive Attack, който ще се проведе на 15 юли в столичната зала Фестивална. Заедно с кралете на трип хопа на сцената ще се качи и един от най-мелодичните гласове познат на публиката – Martina Topley – Bird.

Световното турне на Massive Attack набира скорост вече десен дни. Седем години след последния им албум “100th Window” от 2003 г., Robert Del Naja (3D) и Grant Marshall (Daddy G) прекъснаха дългата си творческа пауза с чисто новия “Heligoland”, който ще можеш да чуеш наживо само след две седмици. Въпросната нова компилация припомня, че има музикални стилове, неподвластни на времето.

Но сякаш новината за това, че ще най-сетне ще чуем нещо ново от групата и то на живо не ни привлича толкова, колкото факта, че на сцената ще се качи изпълнителката, чийто глас чуваме в легендарното парче „Teardrop”. Именно вокалите на Martina Topley-Bird превръщат емблематичната за Massive Attack песен в повече от музика. Bird изпява „Teardrop” когато е едва на 23-годишна и от тогава се превръща в любимка на публиката. Издава два солови албума - “Quixotic” (2003) и “The Blue God” (2008). Само дни преди концерта в София ще се появи и третият й албум “Some Place Simple”, като със сигурност ще чуем парчета от него и от сцената на Фестивална. А защо да не чуем завладяващият и глас и в „Teardrop”? Остава само да чакаме.

Чети още за музиката: www.beatnsound.bg

Седмицата в ноти

Фестивалът „Водна кула” за четвърти път у нас

Ето че дойде време за поредната доза изкуство в София. Утре е денят, в който ще стартира четвъртото подред издание на уникалния международен арт фестивал Водна кула. Той ще се проведе между 25 и 30 юни в три паралелни локации – Водната кула в кв. Лозенец, Старата баня и поляната около ротондата в центъра на град Банкя и в подземието на бившия магазин София (срещу централни Хали), където са запазени останки от крепостта Сердика.

Уникалният фестивал по традиция се провежда в изоставени градски пространства с архитектурна стойност, с цел да привлече вниманието на обществеността към тяхната съдба. Тазгодишното издание кани международно признати чуждестранни артисти, работещи в сферата на експерименталните визуални изкуства – видео арт, фото и видео инсталации, за да запознае българската публика с тенденциите в съвременните визуални изкуства.
Програмата на фестивала, който е безплатен и през трите дни, ще представи нови тенденции в експерименталните видео, фото, аудио и пърформанс изкуства от цял свят в алтернативни градски пространства. Ще бъдат показани инсталации и работи на артисти от Швеция, Финландия, Франция, Испания, Великобритания, Армения, Австрия, САЩ, Бразилия и, не на последно място, България.

На откриването на 25 юни, петък, ще бъдат инсталирани видео, фото, саунд и светлинни инсталации на артисти от България, Швеция и Франция. През цялото време ще има музикална програма, арт маркет на открито, а в по-късните часове – видео прожекции.

На 26 юни фестивалът ще посети старата Баня, където ще бъдат изложени преобладаващо чуждестранни инсталации. Американката Аника Уешенски ще направи специален физически пърформанс, а за още по-добро настроение ще има и музика на открито, като в по-късните часове на деня на сцената ще се качат групите Попара и Help me Jones.

На 27 юни феста се мести в подземието на Сердика, където ще остане до 30-и. Ще има множество кино прожекции, като приоритет е даден на късометражното кино. В неделя шведите Арни Гудмундсон, Кристиян Риелоф и Юха ван Инген обещават да направят вечерта още по-арт и още по-нестандартна със своята интерактивна саунд инсталация, в която главно действащо лице е публиката.

По време на фестивала ще има арт маркет, на който родни артисти ще предлагат свои авторски произведения на изкуството – бижута, аксесоари, предмети. Ще има и два безплатни уъркшопа – един по фотография и един за деца от 8 до 11 годишна възраст.

Mambo Italiano на живо през септември

Хубавите музикални изненади тази година продължават. Този път новината идва от Jazz FM и, противно на очакванията, не е свързана с поредното лятно събитие. Радиото представя за първи път в България една от най-добрите европейски джаз формации - Club des Belugas.
Концертът ще се състои на 16 септември 2010 от 19:30 ч., в зала 1 на НДК. Музикантите ще представят своите изпълнения и миксове на живо, специално за деветия рожден ден на радиото. Известни по целия свят със своята модерна авторска музика, Club des Belugas постепенно се превръщат във водещата европейска група в нюджаз и лаундж музиката. Те ще пристигнат у нас с вокалистката Brenda Boykin, която музикалната критика определя като най-автентичния и находчив блус вокал на своето поколение.
Съвременното европейско звучене на бандата е наситено с бразилски ритми и американски черен соул от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век. През 2006 г. Club des Belugas са удостоени с честта да бъдат единствените музиканти в света, на които е позволено да ремиксират песен на Дийн Мартин. Така се появява темпераментната и пламенна нова версия на Mambo Italiano, която българските фенове ще могат да чуят на живо след няколко месеца.

Лято е... :)

Нещо красиво

Тихо е. Топло е. Слънчевите лъчи ловко си проправят път над хоризонта, докойсвайки нежно ходилата. Морето се събужда, подканяйки те с плясъка на вълните да изпиеш сутрешното си кафе на пясъка. Последният пък е все още толкова приятно хладен, че те изкушава да се свържеш със ситните му песъчинки и да продължиш разходката си в страната на сънищата. Ден е. Нов ден на брега на морето. Нов ден и то не къде да е, а в Созопол.

Да изградиш връзка с нежив обект е много трудно. Не е непостижимо, но изисква много силни чувства, каквито обикновено ние, хората, не сме способни да изпитаме дори към себеподобните си. Затова е много трудно да обясниш на някой как може да си толкова силно свързан, дори влюбен, с място. Да, ще кажеш, не е нужно дори да отговарям. Но да дадеш отговор на такъв въпрос е по-скоро удоволствие, отколкото задължение.

Созопол е най-красивото място на Черноморието. Съчетава спокойствието на все още не толкова популярна дестинация, наплива на млади хора, евтинията, често обвързана с народните заведения. Защо е по-хубаво от Карадере, от Иракли? Защото само за няколко минути стигаш до Каваци. И до Смокиня, Веселие, скалите. Ако искаш и до Дюни и то без кола. Писва ти от уединението, слагаш джапанките и си в града. Отиваш на място, където не те залива чалга от всяка уличка, нито пък те преследва възрастна жена, опитваща се да те зариби с топли, варени гевреци. Единственото, което виждаш, са млади хора. Тук-таме се срещат и млади семейства, решили да се разходят из Стария град, където навалицата обикновено може да се сравни с тази в Несебър. Всичко обаче ти е на пет минути разстояние и в момента, в който ти писне от тракането на токчета по паветата, можеш да се покриеш в някоя от старинните улички и да погледаш морето от скалите.

Тихо е. Топло е. Слънчевите лъчи се показват и те подканят да се събудиш. Търкаш очи, прозяваш се и вече е ден. На плажа те чакат приятелите, с по чаша топло кафе в ръка. Поздравявате се, че се познавате. Казвате си колко се обичате и колко сте щастливи. След закуска отивате да полежите на горещия пясък на Смокиня. Там ви чакат студени бири, мохито, още приятели. Денят минава неусетно, залезът бива изгледан от скалите в Созопол. Сякаш само след секунди се пренасяте в друг свят – светът на забързаните хора и автомобилите. Добре дошли в Бургас. Тази вечер има фестивал. Една страхотна вечер, прекарана отново на брега на морето. Но този път гарнирана с музика, много музика. И още повече хора. Минали са едва няколко часа, които на теб ти се струват секунди. Плажът иска да поспи. Тялото ти, обаче, не. Излизаш на гарата, взимаш такси и двадесет минути по-късно отново си в Рая. Още танци! Още музика! Още мохито! Посрещаш изгрева на Малката Текила и искаш още от всичко. Искаш още емоции, искаш още любов. Искаш още прегръдки и още от това топло чувство, че най-сетне си намерил своето място. Затова се отправяш към пустия плаж, където те чака малкия ти дом. Крачиш през дюните и вече си сигурен, че си открил всичко, което си тъсил. Знаеш, че не може да бъдеш по-щастлив. Сигурен си, че слънцето след малко ще се опита да те събуди, а морето ще те чака да отвориш очи, за да му се отдадеш. А ти искаш да поспиш...

Е, как да обясниш, когато обичаш...