Клубният живот в България навърши пълнолетие

Този уикенд беше див. Всички в България празнуваха и то не какво да е, ами пълнолетието на клубния живот у нас. Точно преди 18 години в София се е родил първият роден клуб – Ялта, който и до днес пази мястото си срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Клубът е мястото, където за първи път България чува електронна музика. Тук за пръв път гостуват чуждестранни диджеи и вече 18 години зад пулта в столичния клуб застават едни от най-ярките имена на световната хаус сцена, сред които Victor Calderon, Timo Maas, Roger Sanchez. Поради тази причина седмичната програма на първородния син беше изпълнена с много изненади и щури изпълнения за музикалните ценители. Купонът започна още в четвъртък с вече традиционния Live Session, в рамките на който Ялта дава поле за изява на българската музика. Този път, на сцената забиха Остава, отбелязвайки начало на щурия празник. На връх рождения ден - в петък, специално за повода пристигна Sharam - половинката от култовия тандем Deep Dish. Той буквално взриви клуба със своя стилен електро-хаус сет и нестихващия си стремеж да прехвърли границите в денс музиката. Специалната изненада за всички музикални фенове, които несъмнено са най-важната част от клубния живот, обаче ще бъде тази вечер, 21 февруари. В събота меломаните си припомниха защо Ялта все още се слави като любимо място на поколения фенове на хубавата музика и доброто забавление. Някои си припомниха, а други тепърва разбраха какво е било преди 18 години, защото в клуба забиха резидентите на Ялта през тези почти две десетилетия. Зад пулта застанаха родните титани - DJ Giorgio B, DJ Vasquez и DJ Rady. "Монитор" успя да се свърже с тях, въпреки трескавата подготовка за рождения ден и да разбере какво означава да си един от първите, сложили начало на клубния живот

DJ Rady: Има много хора, които разбират защо ходят по клубове

Ти си един от първите, застанали зад пулта у нас. Какво означава 18 години клубен живот в България?
Доста работа за много хора и интелектуално развитие на всички тези хора. Какво беше клубният живот у нас в началото и какво е сега? Не е това, което трябваше да бъде вече. Е, все пак нещата вървят в някаква посока, бавно и постепенно, но може би по-бавно отколкото на мен ми се иска.

Каква е българската публика?
Българската публика е много яка. Както и да го погледнем, даже и в момента, когато тя се е понижила доста, по независещи от нея и клубовете причини, пак става доста екзалтирана. Все пак в по-голямата си част е наясно какво прави, защо ходи по клубове. Има хора, които разбират.

Как се е променяла аудиторията през тези 18 години?
Най-голямата промяна, разбира се, беше в началото. Тогава в дискотеките се слушаше предимно подбрана музика от дадена система. И след това се получи повече свобода в музикалния жанр и стилове. Като цяло хората се развиват от музикална гледна точка.

Колко далече/близко сме до стандартите в западните страни?

Това е относително, защото естествено има приливи и отливи. Имаше момент, в който ние бяхме малко по-напред от западните страни и доста по-напред от страните, които са около нас в Балканския регион. В момента страните от Балканския регион ни поизпревариха в клубната култура. Но това е вследствие на различни фактори, които нямат нищо общо с музиката, а по-скоро с проблемите на държавата ни. Голямото количество западни артисти, които идват тук, все пак налагат някакво добро ниво. Но наистина не е това, което на мен ми се иска.

DJ Vasquez: Чалгата ни завладя!

За теб какво означава 18 години клубен живот в България?
С една дума – мъка. Изключително много работа и усилия. В общи линии има промяна към по-добро, но чалгата ни завладя. Колко далече/близко сме до стандартите в западните страни? Може би дори сме ги достигнали, но манталитетът е много далече.

Какво беше клубният живот у нас в началото и какво е сега?
Беше общество на заблудени. Мислехме се за малко по-отворени, но сега е по-различно. Има много медии и широко интернет пространство, информацията е достатъчна, за да може всеки да си намери пътя. Как се е променяла публиката от началото до сега? Благодарение на клубове като Ялта в положителна посока. Никой не си е представял такива велики звезди да идват колкото през последните няколко години.

А каква е тя днес?
Десет пъти по-отворена от другата. „Прекалено много” разбират. Носят се по течението. В България има десетина диджеи, които са на изключително високо ниво - и технически, и като музика. Но публиката робува на имената, които в крайна сметка ги разочароват и българският диджей оправя нещата след това. Би трябвало местните диджеи да бъдат на почит, защото тях ги гледат постоянно.

Какво ни очаква?
Криза. Все по-голяма. Пазара на този тип забавления се свива. Младите хора отиват към първичното, лесното и ориенталското. Връщаме се в ерата на ъдърграунда, защото 60 – 70% от клубовете или така наречените „дискотеки” в София са чалга.

DJ Liubo Ursiny: Българската публика е стимул да правя това, което обичам най-много

Какво означава 18 години клубен живот в България?
18 години означават пълнолетие и начало на узряване във вкусовете.

Каква е българската публика?
Чудесен стимул да правя това, което обичам най-много.

Ти си едно от новите попълнения, за които имат големи очаквания. Според теб какво ни очаква?
Възход напред и нагоре.

Хайде да танцуваме, ама тихо

Звучи безумно, нали? Да събереш любимите си хора, за да отидете да потанцувате и да се сблъскате с гробна тишина. Да влезеш уверено, с голяма крачка в столичната зала "Универсиада" и да не чуеш нищо. И то не защото колоните са се повредили или диджеите изведнъж са се разболяли и не могат да участват на партито, а защото всички в залата са се пренесли в своя собствен, измислен и щур свят само с помощта на едни безжични слушалки...

Историята на безшумните партита започва през 2003 година в Англия. Идеята била на британски екоактивисти, които искали да организират забави на места като изсечени гори и пусти поляни, за да приобщят обществото към проблемите на околната среда. За съжаление шумът бил фактор, който не може да се пренебрегне, тъй като на такива места може да окаже сериозни поражения както за природата, така и за животинския свят. Така се ражда идеята за тихото парти - ентусиастите решават да раздадат слушалки на феновете, дошли на купона. Решението хем щяло да забавлява хората, хем да предпази околната среда.

Така година по-късно в Ирландия се организира първият Oxуgen festival (от англ."Фестивал на кислорода"). Първоначално идеята се приема консервативно. Много музикални фенове започват да се чудят дали ще си изкарат хубаво, ако се лишат от големите колони и мощните крясъци по време на партита. През 2005 г. обаче подобно забавление се провежда и на фестивала в Гластънбъри (Великобритания) в отговор на забраната за шум. Тихата дискотека започва да обикаля музикалните сцени и фестивали по целия свят. В момента идеята за безшумно парти се е превърнала в истински хит и става любимо изживяване не само на екоактивисти по целия свят, а и на всеки един любител на хубавата музика и нестандартния начин на забавление.

Ние също ще можем да станем част от това уникално преживяване и то още в края на месеца. На 27 февруари в Пловдив и на 28 в София ще се проведат първите две безшумни партита в България. Огранизирани от Smirnoff Experience, те ще се състоят съответно в кинотеатър „Гео Милев" и зала „Универсиада". Участие в партито ще вземат двама от резидънт диджеите на Silent Disco - NO DJ и Tony Carlos. Специални гости ще бъдат Еди Пилър и Гордън Едж. Така на първите безшумни партита у нас феновете ще могат да си изберат дали да слушат звученето на класическата черна музика (Еди Пилър) или саунът, който всяка година разтърсва парти острова Ибиса (Гордън Едж).

Какво представлява Silent Disco

Малко преди партито или на влизане в съответното помещение гостите получават персонални безжични слушалки и докинг станция с няколко различни канала. На всеки от тях можете да си изберете кой от гостуващите диджеи да слушате. Така просто слагате слушалките, наслаждавате се на любимата музика и наблюдавате как другите се забавляват. Ако в един момент музиката, която избраният диджей пуска не ви се понрави, можете веднага да се прехвърлите към другия на пулта. Най-забавното в случая е това, че когато свалите слушалките от ушите си насред залата, ще чуете гробна тишина, или най-малкото как някой в другия край си припява нещо на неразбираем език. Ще бъде много забавно да се опитате да говорите с някого и да го накарате да свалите слушалките си. Със сигурност ще си викате в първите няколко минути.

Кой кой е

Еди Пилър

Пилър от лейбъла икона Acid Jazz Records има дълга и забележителна музикална кариера като радио водещ, клубен DJ, журналист и продуцент. Той започва работа като лейбъл мениджър за легендарните Stiff records в началото на осемдесетте години, като до 1985 вече е положил основите на своя собствен лейбъл и открива млади таланти. Acid Jazz Records постига върха с групи като Jamiroquai и The Brand New Heavies. Кариерата на Пилър расте заедно с лейбъла – до средата на деветдесетте той има участия в десетки клубове по целия свят. Неговите сетове са в различни стилове – от соул, джаз и фънк до самба, афробийт и хип хоп. През 1994 г. Купува изоставен имот в Кипър и създава клуба The Blue Note. Мястото има политика да не пуска хаус музика и така става любимо на изпълнители като Goldie, Bjork, Ian Brown, Coldcut и други.

Гордън Едж

Едж успява да комбинира работата на 3 дека, като освен това свири на живо и на тромпет. Неговото име е добре известно във всички клубове на Ибиса. Именно това място се превръща в неговия „духовен дом”, тъй като още от първото си посещение през 1998г., Едж се влюбва в острова, купува си къща и заживява там. Наскоро Диджеят бързо става известен като „човека с тромпета” и става редовен изпълнител във всички основни клубове на Ибиса, сред които Pacha, Space, Amnesia. той дори беше привлечен за резидънт диджей на най-известното плажно заведение в света - Bora Bora.

Като тромпетист той е свирил за Шаде по време на световното й турне и на частни партита за Мадона.

Пуснаха интернет канал специално за българите

Smirnoff Experience създаде интернет канал специално за българската аудитория. Всеки роден фен ще може да получава актуална информация за партитата благодарение на социалната мрежа Facebook. Именно там се намира страницата, на която ще се публикуват новости около предстоящите тихи партита в България и света.

Нашенец покори щатските хаус клубове

Наше момче успя за няколко месеца да покори едни от най-известните американски хаус клубове. DJ LION, който е наполовина сърбин, наполовина българин, но от години живее в София, се завърна от минитурнето си в Америка, в рамките на което имаше участия в нюйоркския топклуб Mansion и клуб Ibiza във Вашингтон. Двата клуба дори са уговорили второ участие на DJ LION през март, защото публиката, част от която от българи, пътувала специално за него, не се задоволява само с едно посещение. През март той ще застане зад пулта и на най-голямото събитие в света на денс музиката - Winter Music Conference в Маями.

Зад псевдонима DJ LION всъщност се крие Живорад Милич, който освен диджей е и доста талантлив и търсен продуцент и ремиксатор. Той вече има над 50 авторски парчета, които бързо станаха любими на много световноизвестни диджеи, сред които и гостувалия преди няколко месеца в София Tiesto. Парчето на Милич и Stan Kolev „Haters" пък ще бъде включено в компилация на легендарния хаус лейбъл Nervous Records, издавал песни на имена като Robbie Rivera, Mark Night, Danny Tenaglia, Armand Van Helden, Roger Sanchez и Josh Wink.

DJ LION е стоял и зад пулта рамо до рамо със звезди като Timo Maas, Benny Benassi, Satoshi Tomiie и John Creamer. В момента Милич работи и по версия на хита на Миро „Губя контрол" в нов аранжимент под името "Losing Control".

Делнична музика

Денят на влюбените бил на 3 май

Различни предания и легенди разказват за създаването на празника на влюбените - Свети Валентин. Няколко са светците с това име, които претендират да свържат името си със символа на любовта. Затова към днешно време се смята, че култът към светеца е събирателен образ на няколко мъченици, но носи белези и от езически традиции. Корените им водят към предхристиянски тържества, устройвани по същото време на годината в чест на боговете Юнона, Пан и Дионис с екзотичните Дионисиеви вакханалии.

Спорна е самата дата, защото през вековете се е измествала ту заради промени в календара, ту умишлено от самата църковна институция.
Но първоначално Денят на влюбените бил на 3 май. Изборът на тази дата е свързан с автора на "Кентърбърийски разкази" Джефри Чосър, който през 1381 г. служел в двора на крал Ричард Втори. В чест на годишнина на това събитие Чосър създал поема, в която прави аналогия между любовта при хората и при птиците. Чосър установил, че 3 май е денят на свети Валентин от Генуа, живял през четвърти век, който бил първият епископ на Генуа. Но в Средновековието датата 3 май се свързвала с откриването на реликви от разпятието на Исус Христос. Затова популярният празник на любовта трябвало да отстъпи и да се свърже с празника Свети Валентин, дата, на която били чествани няколко различни светци и исторически личности с това име. Весели символни знаци придружавали този празник - влюбените птички, които се събирали за ново гнездо, цъфтежа на цветята и на цялата природа.
По-късно, когато празникът се изместил на 14 февруари, пролетните знаци трябвало да направят място на любовните символи - амурчета, червени сърчица и всички други, които били недвусмислен израз на любовта.

12 Февруари, 2009
Дора Александрова, МОНИТОР

Видеоблогът чака смелчаци

Микроблогинг сайтовете, които станаха хит през последната година, бавно, но славно, започнаха да изместват стандартните блогове като начин, по който да изразиш чувства, мисли, да споделиш какво правиш. Въпреки че разрешават използването само на определен брой символи, все повече потребители предпочитат този вид споделяне. Както "Монитор" писа, българският аналог на twitter.com - edno23.com, както и clix.bg успяха за кратко време да си намерят верни фенове, които не се свенят да споделят пред всички какво се случва с тях. Българското, както и чуждестранното микроблог пространство обаче е на път да бъде превзето от съвсем нов начин на комуникация - видеомикроблогването.

Авторите на проекта 12seconds.tv са пионери в тази област. Те създадоха т.нар. микровидеоблог, където текстът е заменен от видеоклип с продължителност 12 секунди. Трябва да се вместите в това време, когато искате да отговорите на въпроса "Какво правя" (станал нещо като мото на всички подобни портали). Така създателите на 12seconds искат да предотвратят изповедите, характерни за стандартните блогове, или вероятността сайтът им да се превърне в чат, което пък е слабото място на текстовите микроблогове.

Освен какво сте или смятате да направите, в 12seconds можете да споделите нещо, което ви вълнува, но то също трябва да е кратко и ясно. Записът на клипчето става посредством уебкамера, която автоматично се разпознава от уеббазирания интерфейс на сайта. След като записването на вашата изповед приключи, е хубаво да се посочи къде е направено заснемането. Към всеки постинг могат да се добавят етикети, коментари и да се види колко пъти е бил разгледан. Възможно е дори да интегрирате 12seconds профила ви с вашия Twitter акаунт.

В момента сайтът е в алфа-версия и записването става само с покани, за които можете да кандидатствате на 12seconds.tv/signup.

Делнична музика

Без заглавие

Тази малка истина ме чакаше в неделния следобед. Намери ме в едно уникално кафене в Пловдив, в което ме заведоха Алис, Мила и Радо (след като целия съботен ден настояваха да го намерим, намериха го и нямаше места). Няма да тръгна да правя анализ на кафенето, защото няма да успея, колкото и да се НАПЪВАМ - намира се зад малкия Амфитеатър, с вход на ул. "Поп Богомил" и е уникално уютно (с може би най-невероятната тоалетна, която съм виждала). Ще си го намериш сам/а и ще си поръчаш едно какао (или "усмихнато капучино") преди да напишеш нещо в книгата за случки.
В тази връзка, този уикенд беше една ГОЛЯМА случка.
Първо, че си починах хубаво между изпитите и сега съм готова с нови сили да чета за последното си препитване тази сесия, и второ - случиха ми се неща. Не такива, свързани лично с мен, оказали влияние на МЕН (малката шопска принцеска). Случиха се неща, които отново ме накараха да се замисля колко много обичам хората във всичките им варианти, породи, видове, поколения и... брой на космите и дупките по тялото.
След като, преди месеци, изведнъж преминах в режим "спокойствие" и се отдадох на средностатистически занимания, които не ме вълнуваха до такава степен преди (ходене на работа, училище и срещи с приятели по вече утвърдилите се кафенца-барчета-дискотечници), имах нужда от връщане малко назад. Сега отново бих отделила един следобед в кибичене в апартамента или в чайната, или пък ОТНОВО да гледам хората по заведенията, с риск някой да си помисли, че си търся "свежа мръвка" (за жалост нямам време и се чувствам прекрасно в кожата си, но обещавам, че някой по-свободен следобед ще го направя).
В тази връзка разбрах още едно "ах" за себе си - ужасно съм щастлива от неспособността си магически да свалям мъжете, както и от пълната липса на желание да правя това..така... Много се забавлявах, когато пред очите ми в събота вечер се случи щуротия, каквато не съм виждала от времето на бесния си пубертет (в друга разновидност, разбира се) и си мислех "леле, колко ли е забавно" и в следващия момент.... няколко часа по-късно осъзнах, че наистина не съм от този вид. Ама просто не мога. И ми харесва, че не мога.
Тропвам с краче и отново заявявам, че никой няма право да напуска живота и пространството ми. Искам ви всичките.

Пак ли?

Неее, кога стана ФЕВРУАРИ????
Януари, къде отлетя?
Аз ли се откъснах толкова от света, общувайки единствено с ...... учебника по Езикознание, та да пропусна края на януари?
Не, снощи беше януари! Сигурна съм! Всички в Билката също са сигурни.
О, и друго си спомням. Как мама снощи спокойно ми заяви:
"Ееех, колко бързо отлетя месеца......"
Мамо, мамо

Ужас.
Е, както и да е. Мразя февруари. Винаги съм го мразела. Мразя го още от седми клас, когато си имах гадже на 14-ти февруари и получих розичка. И ме прибра в 7 часа вкъщи. Беше толкова....о, уау! Мама и тате сигурно не знаят за тази история. Е, нищо. Вече знаят.
Мразя го заради миналата година, когато бях принудена да се забутам с "момчето" в едно ресторантче на "Македония" (доста приятно, между другото), тъй като нямах възможност да се откъсна от работа/учене и плановете малко се провалиха, останахме в София и трябваше (въпреки че бях ПОКАНЕНА от кавалера) да платя част от сметката (в което принципно няма нищо лошо, даже бих те ПОКАНИЛА някъде, някой път, аз се чувствам добре), само защото "толкова пари за София...."
Мразя го и заради дивия си пубертет, когато, ако нямаш гадже, се сдухваш ужасно много, защото си нямаш гадже, а ако си имаш ти идва до ей тука от целувчици, прегръдчици, ПОДГОТОВКА ЗА ПРАЗНИКА.
Баси празника, хора. Червено вино да се лее.
Не харесвам тази натруфеност. Не харесвам определението месец на любовта, защото аз обичам и съм влюбена всеки ден - в хората, в мравките, в теб, в мен (най-вече).
Сега не искам никой да ме тормози.
И без това изживях криза.
Нямаше да откажа, ако бях с........да, същия, но нямаше да е Св. Валентин. Щеше да е "ех, че хубав съботен следобед...имам среща с Х и У и Н и В в 9 на Попа". И щях да съм много щастлива.

И пак ще бъда, обещавам.
Вино да се лей, айларипи.