3/31/2008

Мъжете не разбирали женския флирт…


Мъжете не разбирали женския флирт. До този извод са стигнали учени от университета в щата Индиана, пишат колегите от “Телеграф”. Според проучването на щатските умници, мъжете не забелязват огромните ни усилия (на нежния пол) да привлечем чуждото (мъжкото) внимание. Е как да ги забележат като сигурно вече са се изтощили от намеци, пипания, погледи, почесвания, сресвания, кашляния, кихания, връткане на петички, etc…

В изследването “специалистите” са тествали 300 студенти от двата пола. Всеки един от тях е трябвало да погледне 280 снимки на жени и да определи коя от четирите емоции – приятелско разположение, сексуален интерес, тъга или неприемане, изразява всяка една от тях. Е, познайте какво – мъжете дали много по-неточни резултати от жените.
А после защо обичам да говоря на приятелите си за НАС. Женските. Females. Защото колкото и да е самоуверен един мъж, никога няма да ни схване. Ама никога. Мисли си че знае нещо, опитва се да си навие на пръста, че е така, а всъщност единици са тези, които наистина и с право могат да заявят “Аз разбирам това чудо жените”… в кюпа слагаме и тези, които не знаят какво искат. Измежду многото си познати и единиците приятели зная само трима, които, с ръка на сърце признавам, имат женско мислене (Георги, брат ми и едно от най-близките ми другарчета-Алекс). И това го разбирайте като комплимент. Нямате си на представа, колко ми е трудно на мен самата да се разбера понякога. Трябваше ми чужда помощ и то мъжка, за да науча, че когато си оставиш чашата на ръба на масата в дискотеката, а отидеш да танцуваш в отсрещния ъгъл, мъжете разбират това като зов. Лай, нужда от внимание, и веднага започват да пъплят към и около теб като мравчици. (По действителна случка – зимна при това. Аз бягах, бягах, но те ме преследваха така, както пчелите преследват голямата сладка медена пита.) И да, трябваше мъж да ми каже, че когато подтичквам и се усмихвам, в копнежа си да се отърва от натрапниците, ги предизвиквам още повече. Трябваше ми мъж, за да разбера, че когато си въртя косата, докато говоря, означава че се притеснявам. А тя просто се беше замотала във фибата…

Мили ми мъже,
Няма как да разберете едно женско, без някое такова да ви обясни трикчетата в поведението ни. Вече почти не срещам представител на нежния пол, който явно и целенасочено да открива козовете си. Аз го правя (и то само от време на време), защото ми става мъчно. Защото се натъжавам, когато видя някое симпатично момченце, което идея си няма в какво се забърква и за какво става дума. И като се почне от разговорите по телефона – “Няма да мога днес, но ако искаш утре ми се обади”, “Извинявай, че не ти вдигах тея дни, но бях много заета”…Тези две реплики са напълно достатъчни за да онагледят цялата тази заблуда, в която живеят повечето мъже. Първата, например, те ще я приемат като отказ во веки веков. За жените обаче това означава, че не могат днес, и ще се радват да се видите утре. Вижте, втората реплика вече е по-засукана. Не си вдигам телефона от три дена, защото не искам да ти чувам отвратителния глас и да се чудя как да те отрежа. Точка.

За знаците ще ви успокоя – не се притеснявайте. Според мое лично проучване, 80% от представителите на нежния пол хал хабер си нямат от нещата, които правят – гризане на нокти (навик), потропване с крачета (нерви, кофеин, цигари, дрога), сучене на коса (споменах ли за заплитането във фибите и ластика?). Или просто не винаги ги правят с тази умисъл, която по-късно възприемат представителите на силния пол.

Според щатското проучване, мнозина от мъжете бъркали дружелюбността със сексуалния интерес и обратното – приемали сексуалността за приятелско разположение.


Аз и друг път съм се "тормозила" с този въпрос... големият мъжки проблем.

Появи се нова дума!

С Тери (terko.net) измислихме нова дума. По-скоро той я измисли, а аз бях светлината, която предизвика събитието.

ПРОСЕТИХ (прочетох, усетих)

Това е дума, която изобразява съчетанието на човешкото емоционално състояние, предизвикано от прочитането на написаното от даден човек, с усещането за диалог. Думата се използва предимно в сферата на интернет чатовете и социалните мрежи.
Пример:

-Иванчо, радвам се че те просетих днес.
-И аз Марийке, рекъл Иванчо, но предпочитам да не те просещам, а да те видя на живо!

Влезнала в речника на БАН на 31 март 2008 година, раздел Новговор

Делнична музика

(след поредното забавяне. моля, вече не обръщайте внимание на тези няколко дни, в които се губя...)

Jazzamor - Lazy Sunday afternoon

Невероятен. Провокативен. Нежен. Емоционален. Вълшебен. Понякога дори агресивен. Това е гласът на Bettina Mischke. Немското дуо не спира да ме впечатлява, въпреки че изпълненията им са ми до болка познати. Но всеки път ме грабват с нещо ново, отново и отново. В този мързелив неделен следобед, аз летя към луната. И правя всичко за любовта.

3/28/2008

Правят осмо рилско езеро


Осмо рилско езеро ще бъде изградено на Рила планина. То е част от проекта за ски курорт „Паничище”, който се реализира незаконно в момента - един от осемте, които трябва да изникнат в Рила до няколко години. 90% от територията му е в Националния парк, който е защитен със закон, който забранява строителството в него.

Маршрутът Паничище-Езерата-Кабул включва 27 писти и съоръжения, 1800 дка земя в национален парк Рила, 600 дка в Рила буфер, по 10 000 легла в Паничище и Сепарева баня, както и осмо рилско езеро. То ще се използва за производството на изкуствен сняг. Това се налага, тъй като надморската височина в тази част на планината е прекалено ниска и снегът не може да се задържи дълго. Освен това, строителството на ски писти и съоръжения на такава ниска надморска височина (1500м) по закон е забранено. Курортът Паничище включва също и изграждането на няколко малки писти за екстремно каране, които ще започват от връх Кабул, чийто район по принцип е лавиноопасен. В момента в планината се строят пътя Паничище – х. Пионерска – х. Рилски езера, както и лифта х. Пионерска – х. Рилски езера. От незаконните строежи обаче, освен планината страдат и местните хора, които се страхуват да изкажат мнението си, тъй като непрекъснато биват заплашвани от мафия, строители и инвеститори.

Хубавата новина тук е, че ние, българите, знаем най-много за Натура 2000, в сравнение с другите държави в Европа. Според статистиката, над 70% от нашенците са информирани за състоянието и значението на мрежата, при 10% средно за Западна Европа. Освен това, България може да се похвали с една от най-големите Натура мрежи на континента. Докато преди няколко години тя беше само 5% от територията на страната, в момента мрежата обхваща над 33%. Освен това, част от планините ни, сред които и Рила, са част от световната природна мрежа ПанПаркс.

3/25/2008

Хотелски телевизори отчитат престоя



Серия телевизори, разработени за нуждите на модерните хотели, беше представена от LG на конференцията "Еко Хотелът". LG 300C е с изчистен дизайн, който подхожда на различни интериори. Серията се предлага във вариант 22, 26, 32, 37 и 42 инча. Телевизорите могат да се включват към главния сървър на хотела, като по този начин се управляват от администратор. Полезна функция за съдържателите на хотели е възможността да се определят платени канали и да се отчита престоят на всеки гост. По този начин може да се определи и съответното заплащане. Към телевизорите от серията LG 300C могат да се включат различни външни устройства като компютър и DVD плейър и др. Освен това те поддържат и мутимедийния HDMI интерфейс.

Player (r)Evolution

На 10 март се навършиха 10 години от появата на първият MP3 плеър. До 2000 г. много от нас обикаляха с огромни CD плеъри в джобовете и класьори в чантите. По събирания и срещи се разменяха дискове, а качването на музика обикновено ставаше чрез предварително конвертиране. Години по-късно MP3 плеърът е просто поредната джаджа, която разнообразява живота ни.

1998-а: В началото беше… Първият MР3 плеър е MPMan F10. Той е бил само с 32 MB памет, която събирала осем парчета, кодирани до 128kbps. Устройството е било с размери 91х70х165,5 мм и цена от $250. По средата на 1998-а се появява и вторият преносим MP3 плеър - 32мегабайтовият Rio PMP300. След като спечелили дело, заведено от Американската асоциация на звукозаписната индустрия за нелегално копиране и разпространение на музика, от компанията производител убедили мнозина, че цифровата музика е ключът към бъдещето.

1999-а: Еволюция RaveMP 2100 е първият плеър с 64MB памет. Той разполагал и с разширителен слот, който позволявал да се добавят още 32MB. Няколко месеца след пускането му обаче RaveMP бива изместен от I-Jam IJ-100. Той бил изключително тънък за времето си - само 1,3 см и за пръв път предлагал на потребителите избор от пет цвята, както и вградено радио. Personal Jukebox PJB-100 на Remote Solutions пък е първият плеър, който поддържал уникалните 4,8GB. За целта широко разпространената дотогава флаш памет била заменена от твърд диск. Недостатък на прадядото на iPod обаче били големите му размери.

2000-а:
Двойно по-малък на тройна цена I2Go eGo побирал до 500 парчета и е бил изключително тънък, в сравнение с PJB-100. Цената му обаче е била доста висока - $2000.


2008-а: Днес МР3 плеърът е много повече от устройство за слушане на музика. От Apple например предлагат устройства за всеки вкус, с екстри като видео (Ipod5), органайзер (Ipod Touch) или просто компактен размер (IpodMini).
От Walletex пък още през 2007 г. създават най-тънкия плеър - Wallet MP3 (wallet - портмоне, б.а.). Малко след като излезе на пазара, мнозина пък смятаха щантавия iRiver за минилаптоп само заради неговите QWERTY клавиатура и 4.3" LCD дисплей.

ГолемиЯт провал - Sony Music Clip

Големият провал в историята на съвременния MP3 плеър е устройството Sony Vaio MC-P10 Music Clip. Джаджата не поддържала какви да е MP3 файлове, а само такива, конвертирани във формата на Sony - ATRAC3. Плеърът включвал в комплекта си софтуер за преобразуване, но мисълта, че ще трябва да конвертират файловете си, преди да ги прехвърлят на плеъра, отблъсквала потребителите. Sony Vaio MC-P10 е бил с 64MB и е струвал $300.

3/24/2008

Спането на работа ни прави по-умни

Спането на работа подобрява паметта

Това заглавие ми се наби като трън в очите, докато се ровех по новинарските агенции. Изумително, странно, но факт. Не смея да го пробвам обаче. Най-малкото, заради изключително екстремния ми работен ден напоследък. Темповете на работа намаляват след 5, когато обаче вече няма файда от спането. Ще задремя и няма да се събудя до другата сутрин. Лошото в случая е, че на другия ден ще съм невероятно мързелива.

Ето какво гласи дописката:

Поспиването само няколко минути на работното място подобрява паметта и умствените способности, съобщиха германски учени. Доктор Олаф Лаал от университета в Дуисбург доказа, че краткият сън има по-голям ефект от простата почивка на мозъка – той подобрява мозъка и ефективността от умствения труд. Нещо повече, само шест минути сън могат да имат същия ефект върху паметта, колкото и спането цяла нощ.
Екипът на доктор Лаал е поставил на студенти задачата да запомнят списък от 30 думи и тествал паметта им, след като те един час играли solitaire (игра с карти в Интернет).
Специалистите са установили, че тези, които са си подремнали няколко минути, са се справили по-добре със задачата в сравнение с онези, които са останали будни. “Това е първото изследване, което показва, че много краткият сън подобрява паметта”, твърдят германските учени. /БГНЕС

3/22/2008

Делнична музика

След седмици отсъствие, ето още малко любима музика. Напоследък, да си призная, все по-често излизам без плеър. Развалиха ми се слушалките, работи само едната и това ме дразни изключително много. Трябва да си купя нови!

Agnosting front - Something gotta give

Този албум излезе преди десетина години. Невероятен, за мен вътре са повече от 70 процента от най-добрите парчета на AF. И все още не мога да премина на вълна нов-албум. А ще трябва. Защото те пак ще идват. Пак ще ни смажат, ще ни покажат, какво означава лудница, хаос, страст. Тук, в България. Там, в Черната кутия. С нас.

3/17/2008

MOLOTOV

На 11-ти април (петък) от 20:00 ч. в зала "Христо Ботев", София за пръв път на българска сцена ще излязат момчетата от Молотов.

А аз тамън се бях притеснила, че отдавна не ми се е отварял шанс, да ида на хубав концерт, на яка банда.

SURVIVOR в градския транспорт

Десетки хора затискат всеки ден вратите на трамваите, автобусите и тролеите в градския транспорт на София. В прах и мръсотия пътуват хиляди пътници, тръгнали из пренаселената столица в натоварените часове. Не се ядосвайте, ако не успеете да хванете автобуса, въпреки че сте били на спирката половин час преди той да пристигне. В София се смята за нормално шофьорите да не изчакват пътниците да се качат и чевръсто да хлопват вратите под носа им. Повечето автобуси са мръсни и с ръждясали дръжки. Това показа сървайвърът на екип на "Монитор" в градския транспорт. Возенето в градския транспорт в София често пъти е еквивалентно на участие в мръсен екшън филм. Качването често е мисия невъзможна, а слизането - рисковано. Все още повечето столични автобуси са ръждясали и изпочупени, а средствата за безопасност липсват или са скрити. Проверка на екип на "Монитор" показа, че в рейсовете и тролеите в София липсват т.нар. чукчета, с които да се разбие стъклото при авария. Пожарогасителите пък се крият зад седалката на водача. Повечето възрастни хора изпитват панически ужас, когато им се наложи да пътуват с градски транспорт. Най-опасни за тях са високите стъпала. Когато това предизвикателство се съчетае с навика на шофьорите да спират по средата на платното, усилието да се качиш или да слезеш от автобуса става двойно. Вероятността да паднете или залитнете се увеличава и ако колите гонят график. Шофьорите не жалят пътниците и те
трябва да имат вестибуларен апарат като на космонавт,
за да се задържат прави по време на пътуването. Друга любима практика на водачите е да редуват натискането на газта със спирачката. Много от тях ускоряват метри преди спирката и след това спират рязко. Този тип шофьори са известни сред тийнеджърите като "екстремисти".
Веднъж една баба падна пред очите ми. Шофьорът спря много рязко, сподели Ралица, която чакаше на спирката на трамваите на "Попа". Освен в автобусите опасността дебне и на спирките. Алекс и Ефи, ученици, които чакаха на спирка "Плиска", се оплакаха пред "Монитор", че веднъж паднали в автобус 214. Да ги затиснат вратите пък се случвало толкова често, че вече дори не им правело впечатление. Противно на очакванията на повечето столичани, в по-новите рейсове като тези, които се движат по линиите 72, 604, 204, 313, също липсват задължителните мерки за безопасност. В тях има знаци "разбий стъклото с чук при нужда", но чук няма. Същото важи и за бутоните за авариен изход - те са прашни, а в повечето случаи вече счупени от вандали. По релсите обаче положението е най-лошо, тъй като по-голямата част от трамваите, които се движат, са много стари. При тях пожарогасителите се държат до първата врата. Те обаче са в окаяно състояние и не работят - ръждясали са и са закрепени за стената с две метални пластини, завинтени с болтове. По този начин няма как да го издърпате и да го използвате в случай на нужда, освен ако не си носите отвертка. Софийските тролеи също са необезопасени. Екипът на "Монитор" установи, че голям проблем за пътуващите в градския транспорт са рекламите и обозначението на автобусите.
Табели с номера има само отпред и отзад
Ако има встрани, то това е рядко. Рекламите също пречат и понякога е абсурдно трудно да разбереш кой рейс идва. Докато го разпознаеш, шофьорът вече е потеглил, сподели Лили, пенсионерка, която чакаше на Плиска. Не са малко хората, които в стремежа си да догонят автобуса, свършват с изкълчване на крак или разтягане на сухожилие. Рядкост обаче са тези, които подават жалби. "Преди няколко дни си нараних пръста на една врата в 76. Не се бях хванала там, където трябва, но когато има сто човека около теб и няма как да се обърнеш, се хващаш и за най-далечната и неудобна метална дръжка. А шофьорите и без това карат като луди - ако не се държиш падаш директно", оплака се Катя. Неудобство и несигурност у пътниците създава и хигиената на превозните средства. Шофьор на автобус 76 сподели за "Монитор", че в столицата
салоните на превозните средства се мият само веднъж в седмицата
Външното измиване се извършва ежедневно в края на смяната. След като споделихме това с няколко случайни пътници, повечето от тях реагираха с учудване и споделиха, че дори и да е така, не си личи. Според Педро, студент в Медицинска академия, в автобусите е толкова мръсно, че без проблем могат да се отглеждат различни растения и зеленчуци.


76 : Призракът в мрака
Истински ужас за пътуващите в столицата е автобус 76. Той буди паника и страх у мирния гражданин. Вече се носят всякакви легенди за този прословут рейс. Някои дори го наричат “Седем пеш”, което е олицетворение на скоростта, с която се движи. 76 е един от автобусите с най-дълъг маршрут в столицата – той се движи от ж.к. Младост 4 до “Емил Марков”. Само три прозореца обаче се отварят, като някои от тях нямат дръжки или пък заяждат. Единственият въздух, който влиза е този от пролуките между вратите. Екипът на “Монитор” не успя да открие чукчета или бутони за сигнализиране в случай на авария и разбра, че и в тези рейсове пожарогасителят се държи при шофьора. “Ако, не дай Боже, стане нещо, виждам това в страничните огледала и съм длъжен да отворя вратите”, сподели водач на автобус по линията. Александър, на 19 години от София, сподели за “Монитор” преживяванията си в емблематичния 76. “Пътувах от НДК в посока Орлов Мост. Видях, че рейса идва и се отправих към него. В момента, в който си сложих крака на първото стъпало, шофьорът затвори вратата. Добре че имам бързи рефлекси и успях да си го издърпам обратно. Водачът се усети чак след 5 метра, когато спря и отвори вратата, но животът ми е мил и реших да изчакам следващия автобус. На пожар не съм бил свидетел, да чукна на дърво, но често съм присъствал на ситуации, в които става техническа повреда и се налага всички пътници да слезем и да изчакаме друга кола. Когато стане нещо такова, шофьорът се провиква от кабинката си.”

Глас народен
Мнения от интернет-сайта forum.gtsofia.info

Shefkata:
Може ли автобуси да изглеждат по този начин? Да не сме в увеселителен парк? Доколкото знам по време на движение никак не е безопасно да се говори с шофьора, а те непрекъснато си водят компания.
София 70:
Един ден, докато се прибирах с трамвай 22, ватманката докара всички пътници до състояние на истерия. При всеки ход и спиране кракът и натискаше и отпускаше педала в интервал от по две секунди. Резултатът беше постоянно и неприятно клатушкане напред-назад. Не се стърпях и казах, че имам чувството, че съм с паркинсон.
CKD:
Има една Дафина - титулярка на 4107. И тя така кара – газ-спирачка.

Проф. д-р Никола Александров, главен токсиколог и алерголог във ВМА: Мръсните автобуси тровят с прах и химикали

-Какви вреди нанасят прахът и автогазовете в градския транспорт?
-Праховите частици довеждат до едни заболявания, а газовете от автомобилите до други. Прахът в рейсовете може да предизвикат запушване на дихателните пътища и механично дразнене на лигавицата. Газовете са отровни. При по-старите автобуси опасни са и саждите, които имат канцерогенен ефект.
-Какво е влиянието на замърсителите при влажно време?
-Газовете, които се отделят от двигателите, са още по-опасни при влажно време. Вредите идват, когато водните пари се свържат с различните газове, които отделят превозните средства. Един от тях е въглеродният двуокис например. Те образуват киселини, които директно увреждат нашите органи.
-Смятате ли, че почистването веднъж в седмицата е достатъчно?
- Трябва, разбира се, да се чисти колкото се може по-често. Лесно може да се провери нивото на хигиена в градския транспорт и всеки сам ще си отговори достатъчно ли е да се чисти веднъж седмично. Най-общо замърсените салони на превозните средства водят до физически и химически дразнения в организмите на пътуващите.

Снимки: Венета Райновска

3/15/2008

ОРИГАМИ


За много хора оригамите са не просто любимо хоби, а мания. Почти няма човек, който поне веднъж да не е правил фигурки от хартия – солнички, цветенца, мишки. Освен че ни забавляват, оригамите развиват логическото и конструктивното мислене. Трябва само да се въоръжите с ножица, лист хартия, принтер и … Интернет достъп.

Много и интересни оригами можете да намерите на адрес origami-club.com. На сайта са събрани десетки модели, разделени по категории – от буболечки и плодове, до аксесоари и дрехи. За начинаещите има специална секция, озаглавена Easy Origami. Интересна възможност в сайта е анимацията, която придружава голяма част от оригамите. По този начин, освен диаграма и инструкции, можете да видите и клипче, което да ви помогне в изработването на модела. Видеофайловете се гледат директно чрез браузъра и се показват в мини-плеър. Имате възможност както да пускате отделни кадри, така и да забързвате или забавяте възпроизвеждането.

Друга страница, която събира на едно място много и интересни оригами модели е modelche.blogspot.com. Този блог е посветен изцяло на нестандартното изкуство. Категориите се намират в лявата част на сайта, като включват фигурки от животни, до самолети и украса. На modelche.blogspot.com можете дори да научите повече за историята на оригамите. Това, което отличава блогът от другите сайтове на тази тема е това, че липсват диаграми. Всички инструкции са под формата на видео-клипове.

За оригами-фенове е и сайтът origami.com. Това определено е най-богатата колекция хартиени фигурки в мрежата. Поради тази причина, страницата не предлага готов каталог или менюта с категории. За да издирите фигурка за сгъване, трябва да използвате опцията “Търсене”, която се отваря автоматично след като заредите която и да е от под-страниците. Можете да търсите по тема, автор, както и да посочите ключови думи. Единственият недостатък на origami.com е, че почти няма модели за начинаещи или за деца. Повечето оригами са предназначени за професионалисти, тъй като са сравнително сложни за изпълнение. За да прецените, дали ще се справите с изпълнението на даден модел, трябва да видите каква категория е той. В origami.com има три нива на трудност. Най-лесните оригами са обозначени с S (simple), тези за напреднали - с I (intermediate), а най-трудните – със C (complex). Друга особеност на сайта е, че повечето модели са в PDF формат и не се отварят директно в браузъра.

Живот без кабел


Вероятно ви е омръзнало от кабели, които събират прах и в които непрекъснато се оплитате? “Монитор” направи за вас този списък от интересни и практични периферни устройства, които не се нуждаят от жици и букси, за да работят.

МУЗИКА

За събуждане

Тази джаджа на пръв поглед прилича на обикновен будилник с по-модерен дизайн. Когато обаче изключите алармата, устройството ви пуска музика и започва да свети и да се върти.

Колонки с формата на пингвин

Колонките с формата на пингвин могат да се ползват като допълнение към лаптоп, mp3 плеър или пък телефон. Те се захранват от USB порт или с 4 ААА батерии. Цената им е около 40лв.


По ноти

Освен че изглеждат добре тези водоустойчиви безжични високоговорители предлагат три степени на настройване на баса: 120, 150 и 200 вата.


Радио-чайник

Това иновативно устройство е дело на дизайнера Дък Йонг Конг. Радиото се включва, когато издърпате антената, която всъщност играе ролята и на пликче за чай. Колкото повече го изваждате, толкова по-силен става звука.


ВИДЕО

Видео очила

Qingbar GP300 са безжични видео очила, снабдени с вграден медиа плеър. Матрицата е 432x240 и изглежда като 50" екран разположен на 2 метра от вас. Очилата имат вграден MiniSD слот, жак за слушалки и инфраред. Цената им обаче е доста висока – около $400.

Шпионирай!

SAS Spy Cam е невероятно малка и може да се поставина най-различни места, като например в пакетче дъвки или цигари. Устройството може да записва повече от три часа само с едно зареждане и е идеално, когато пътувате и искате да запаметите ценни моменти. Можете дори да го закачите за каската си, докато скачате с парашут или карате мотор.


ДВИЖЕНИЕ

Мишка се захранва от слънцето

Безжичната мишка Sole Mio черпи захранваща енергия от слънчевата светлина. Тя работи благодарение на прозрачния си корпус, в който са вградени слънчеви панели и акумулатори с капацитет 300 мАч. Същевременно самата мишка е икономична и консумира едва 20 мА.


Винаги до вас
SwiftpointSlider е проектирана специално за преносимите компютри. Тя се приплъзва над клавиатурата, като я превръща в подложка. По този начин няма нужда да се пресягате, за да насочите пойнтера, защото мишката се закрепва върху палеца или показалеца. Подобна е и джаджата на Brando - Finger Mouse. Тя също се поставя върху пръста, но е малко по-голяма.

ЕКСТРИ

Влез в играта

Ако сте запален геймър, или киноманиак, този стол е точно за вас. PM440w Deluxe Wireless Sound Rocker ви позволява буквално да влезете в играта и да се чувствате сякаш сте на концерт. Столът има вградени високоговорители, които създават обкръжаващ ефект, както и 5.5 инчов съббуфер, вграден в облегалката.


3/12/2008

Съм...



"I want to be the only one to hold you."

3/08/2008

Делнична музика

Този път в събота, тъй като малко се преработих в петък и бях като отнесена цяла вечер:)

PRODIGY - The rest, the unreleased! The Last !

Тук съм - няма ме! Не седя и усещам всичко. Хорските погледи, шепота, шума на колите, бръмченето на телефона, дрънкащите гривни.
Сложих си килима и излязох да танцувам. Чак след това откачих. Както си бях Out of space почувствах някаква Отрова в себе си. Това беше Твоята любов. Единствената любов.
Обади ми се, Дишай.

3/06/2008

Моят влак

Спомням си преди години влакът за мен беше блян. За пръв път се качих на мотриса преди около 9 години – пътувах с дядо ми за вилата ни в Своге. Няма да забравя чувството, което изпитах, когато влязох в купето. Първоначално беше някаква паника, страх. След това страхът се превърна в радост, даже имах пеперудки в стомаха. Някъде по-средата на пътя обаче изпитах разочарование – хората, които бяха с мен и дядо ми в купето, започнаха да се хранят. Ама както си трябва - яйца, нарязан хляб, кашкавал, лютеница. Най-покъртително обаче беше това, че отпадъците от обяда отлетяха през прозореца. Аз бях потресена. Представете си физиономията на хлапе, което за пръв път се качва във влак и, напук на възпитанието си, осъзнава, че има хора които си хвърлят боклука в движение от влака.
От този момент БЖД за мен се превърна в пубертетско всекидневие. В продължение на четири години аз вземах разстоянието София-Пловдив все едно пътувам от НДК до Плиска. И всеки път, когато се качвах на влака, изпитвах нещо различно. Емоции, които все още се таят дълбоко в мен и ме карат да се усмихна всеки път, когато се сетя за няколкото часа прекарани в купето и коридора. Всеки път, когато гледам залеза от прозореца. Всеки път, когато наблюдавам планините. Всеки път, когато чувам тракането на колелата и се опитвам да го заглуша с плеъра, но не става. Години след това влакът за мен се превърна в ежедневие. И сега аз пътувам всяка седмица, понякога дори през ден. Освен това си пазя всички билетчета от БДЖ. Но за жалост те вече не носят нищо. Никаква емоция, никакви чувства. Просто хартийки от един обикновен влак, от едно обикновено пътуване.
Преди няколко дни обаче влакът ме накара отново да изпитам нещо – страх, притеснение. Ако трябва да съм честна, още миналата година почувствах нещо подобно, но това се дължеше повече на метеорологичните условия, а не както сега – на самата компания за железопътен транспорт. След всички тези пътувания аз знам всяка частичка от влаковете и съм наясно, че както старите, така и новите мотриси, които са без купета, нямат абсолютно никаква възможност да ни предпазят, при бедствие. Това го разбирайте така: няма чукчета за разбиване на прозорците, нито пожарогасители. Вратите заяждат, прозорците също – някои дори не се отварят. Няколко пъти съм пътува с нощен влак, но в купета, където положението е още по-трагично: случва се лампите да не работят, вратите да са полу-изкъртени, пода да е хлъзгав и мазен. Много често ми се е случвало да заключа вратата, за да избегна просяците и пияниците, които скитат в първите няколко часа след тръгването, но след това едвам – едвам да я отворя. Да не говоря за тоалетните – поне влаковете, които не са разделени на купета са с нови такива и нямат проблем с вратите и заключването. За другите си трябва направо инструктаж преди влизане.
Преди няколко дни притесненията ми станаха още по-големи след като видях, чух, написах и прочетох какво се случи в един влак. Да, този, който уби девет човека, а много други нарани – физически и психически. Този, който остави много пепел и сълзи след себе си. На следващия ден след трагедията аз пътувах. И за пръв път се страхувах толкова много, въпреки че беше сутрин, въпреки, че уж всичко беше наред. А това, че съм отлично подготвена на тема “Гражданска безопасност” и слагам респиратор, ботуши и ръкавици за по-малко от 40 секунди, никак не ме караше да се чувствам по-сигурна.
Връщайки се обратно към София отново чувах за трагедията, но вече страхът не беше толкова голям. Чувството не беше тъй силно. Аз просто приех, че няма друг начин. Влаковете ни са стари, нямат необходимата техника за защита, хората вътре са некомпетентни. Мнозина обаче ги използват не само заради ниската цена на билетите (въпреки увеличенията напоследък, сравнете 4лв. с намаление в БДЖ и 10лева за рейс), а и заради емоцията, която носят. Запознаваш се с много и невероятни хора, срещаш съдби, пишеш истории. Учиш, разбираш, преживяваш. След време свикваш с неудобните седалки, в замяна на които срещаш приятел. После се чудиш, имало ли е как да се избегне една трагедия и разбираш, че няма. Просто защото тя вече е била станала – още преди да се качиш на влака.

3/05/2008

Sony изпраща снимките в Атлас-а




Снимките ви вече носят информация за това, кое кътче от планетата изобразяват. Това става възможно благодарение на технологията Geo Tagging, която ви позволява да видите изображенията направо на картата, секунди след като са заснети. За целта ви трябва само някой от новите модели на Sony Ericsson - C702 или W760. Geo Tagging използва вградения в двата телефона aGPS приемник. По този начин, когато снимате, заедно с датата и часа, към изображението се добавят и географските ширина и дължина. След това специален софтуер ги позиционира на картата. За вас остава само да изберете, дали това да стане в Google Mobile Maps, Google Earth, Flickr или Pisaca.
За телефоните отблизо
Sony Ericsson C702 е ориентиран към хората, които водят по-активен начин на живот и обичат да снимат в екстремни ситуации. Той е водо- и прахоустойчив и разполага с 3.2-мегапикселова Cyber-Shot камера. Телефонът има и GPS модул, който работи с Google Maps. По този начин към данните на снимките се появяват и географските дължина и ширина. Освен това, можете да откриете желаната посока или място без дори да докосвате GSM-а, благодарение на технологията Wayfinder Navigator. Тя разполага с информация за над 30 млн. точки в Европа и ви напътства чрез глас, който излиза през вградените стереоговорители. Освен всичко това, C702 е подходящ и за слушане на музика - има FM радио, както и MP3 и MP4 плеъри.
От Sony Ericsson пък определят W760 като музикален GPS-слайдер. Освен чрез специалния музикален бутон, радиото и Walkman плеъра могат да се включат и чрез разклащане на телефона. W760, също като C702, разполага и с GPS модул, както и с geo tagging технология. Освен това, моделът има и 3D игри, както и високоскоростен уеб достъп с широкоекранно браузване. Телефонът разполага и с 1GB вградена памет, на която се събират над 900 песни. W760 ще се предлага в три разцветки – сребърно, червено и черно.